Корупционният скандал в Украйна е „изключително неприятен“, заяви Кая Калас.

Върховният представител по външните работи и политиката за сигурност на Европейския съюз и заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас говори в Атина, 6 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stelios Misinas/File Photo

🇪🇺🇺🇦 Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви пред Ройтерс, че корупционният скандал в енергетиката на Украйна е „изключително неприятен“ и трябва да бъде приет сериозно от Киев.

Вчера украинският президент Володимир Зеленски поиска уволнението на двама министри от своя кабинет на фона на криминално разследване за предполагаема корупционна схема на стойност 100 милиона долара, която разпали нов обществен гняв спрямо правителството.

„Те действат много решително. Няма място за корупция, особено сега. Става дума буквално за парите на народа, които трябва да отидат на фронтовата линия“, заяви Калас в кулоарите на среща на външните министри от Г-7 в Канада.

„Мисля, че е много важно да продължат с това бързо и да го вземат наистина сериозно“, добави тя.

ООН поднови оръжейното ембарго и санкциите срещу Иран заради ядрената му програма

Жени минават покрай билборд с образите на покойните лидери на Хизбула Хасан Насралла и Хашем Сафиедин и висшия ирански военен командир генерал Касем Солеймани, на улица в Техеран, Иран, 27 септември 2025 г.
📸 Снимка: Majid Asgaripour/West Asia News Agency

🇺🇳🇮🇷 Организацията на обединените нации поднови оръжейното ембарго и други санкции срещу Иран заради ядрената му програма, след процедура, задействана от европейски сили, на която Техеран предупреди, че ще отговори сурово.

Обединеното кралство, Франция и Германия стартираха процеса по връщане на санкциите в Съвета за сигурност на ООН, обвинявайки Иран в нарушаване на споразумението от 2015 г., което имаше за цел да спре разработването на ядрено оръжие. Техеран отрича да се стреми към такова.

Краят на 10-годишното ядрено споразумение, подписано между Иран, Великобритания, Германия, Франция, САЩ, Русия и Китай, вероятно ще изостри напрежението в Близкия изток – само месеци след като Израел и САЩ нанесоха удари по ирански ядрени обекти.

Санкциите на ООН, наложени с резолюции на Съвета за сигурност в периода между 2006 и 2010 г., бяха подновени в събота вечер в 20:00 ч. Опитите за отлагане на решението се провалиха по време на годишната среща на световните лидери в Ню Йорк тази седмица.

„Призоваваме Иран и всички държави стриктно да спазват тези резолюции“, заявиха министрите на външните работи на Франция, Обединеното кралство и Германия в общо изявление след изтичането на крайния срок.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас потвърди в неделя, че Съюзът „ще пристъпи към незабавно прилагане на повторно наложените ядрени санкции на ООН и ЕС“.

Израел приветства възстановяването на санкциите срещу своя основен противник, наричайки го „съществено развитие“, като се позова на продължаващите, по думите му, нарушения от страна на Техеран.

„Целта е ясна: да се предотврати ядрен Иран. Светът трябва да използва всички средства, за да постигне тази цел“, заяви израелското външно министерство в публикация в X.

ЕС обсъжда „уникален“ подход за членството на Украйна и Молдова въпреки унгарското вето

🇪🇺🇺🇦 Европейският съюз е приел иновативен подход, който позволява на Украйна и Молдова да продължат по пътя към членство в блока, въпреки наложеното от Унгария вето, заяви на 13 септември украинският вицепремиер по европейската интеграция Тарас Качка.

Будапеща, считана за най-близкия до Кремъл партньор в ЕС и НАТО, обяви на 30 август, че няма да даде съгласие за започването на преговори за присъединяване на Украйна. Като пълноправна членка на съюза, Унгария разполага с право на вето върху процеса.

Качка заяви, че Киев е стигнал до съгласие с Брюксел за продължаване на подготовката за членство без значение от блокадата на Будапеща. „Традиционно ЕС изисква убеждаване на подобна държава членка. Докато това не се случи, процесът е блокиран – понякога седмици, понякога десетилетия“, отбеляза той, след което припомни примера на някои страни от Западните Балкани.

„В случая с Украйна държавните-членки и Европейската комисия смятат, че процесът не трябва да спира. Те могат да определят така наречените ‘бенчмаркове’ за отваряне на преговорни глави, без да изчакват унгарско съгласие“, обясни Качка.

По думите му Киев и Брюксел вече работят върху национална програма за законодателни адаптации за подмяна с европейските стандарти. В същото време формалното одобрение изисква единодушие и ще бъде гласувано, когато Унгария промени позицията си.

Качка потвърди, че почти всички държави в ЕС са готови да започнат преговорни глави, дори и Будапеща да остане против. Подобно предложение беше отправено и от Литва, която в края на август призова съюза да заобиколи ветото на Орбан.

Украйна кандидатства за членство през 2022 г., малко след началото на пълномащабната война, и получи статут на кандидат в рамките на няколко месеца. Почти всички държави членки смятат, че страната е готова да отвори първия клъстер „Основи“, но формално това може да се случи само с единодушие.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас вече заяви, че съюзът има „план Б и план В“, ако унгарското вето се запази.

ЕС изпълни 80% от плана за доставка на артилерийски снаряди за Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски и тогавашният естонския премиер Кая Калас по време на среща в Житомирска област, 24 април 2023 г.
📸 Снимка: Office of the President of Ukraine

🇪🇺🤝🇺🇦 Европейският съюз е изпълнил 80% от плана за доставката на два милиона снаряда за Украйна, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас пред Европейския парламент във вторник.

„Целта ни е до октомври да достигнем 100%. Всичко това е, за да може Украйна да се защитава, да пази своите граждани и да отблъсне агресията“, заяви тя.

Съвместната инициатива, предложена от Калас, е част от по-широките усилия на ЕС за поддръжка на украинската отбрана срещу руската инвазия. При последния отчет на 3 април ЕС беше осигурил едва около половината от нужното количество боеприпаси от страните-членки.

Планът за доставка на снаряди е свързан с мащабен отбранителен фонд на стойност 40 млрд. евро за Украйна, но предложението все още не е получило пълен консенсус сред европейските лидери.

По думите на Калас, от февруари 2022 г. държавите от ЕС са предоставили на Украйна почти 169 млрд. евро обща помощ, включително над 63 млрд. евро във военна подкрепа.

„Смелостта на Украйна, подкрепена от международната солидарност, вече попречи на Русия да постигне своите военни цели. Но това не е достатъчно. Единствената ни опция е да засилим натиска върху Русия, да увеличим подкрепата за Украйна и да се подготвим за деня след войната“, посочи тя.

През тази година Киев е получил 1 млн. снаряда с голям калибър в отделна инициатива, водена от Чехия, заяви на 13 август премиерът Петр Фиала. Лидери на опозиция предупредиха, че могат да прекратят усилията, ако спечелят парламентарните избори през октомври.

На 27 август генералният секретар на НАТО Марк Рюте посочи, че Европа вече произвежда около шест пъти повече артилерийски снаряди годишно в сравнение две години по-рано, което илюстрира бързото развитие на отбранителната ѝ индустрия.

По-рано Financial Times съобщи, че оръжейни компании увеличават производството си три пъти по-бързо, отколкото преди началото на пълномащабната руска инвазия.

Китайският външен министър пред Кая Калас: Не можем да си позволим руска загуба в Украйна.

🇨🇳🗣️🇪🇺 Китайският външен министър Уан И е заявил на топ дипломата на ЕС Кая Калас, че страната му не може да си позволи руска загуба в Украйна на фона на опасенията, че САЩ ще изместят фокуса си към Индо-Тихоокеанския регион. Това съобщи South China Morning Post (SCMP), позовавайки се на източници, запознати с разговора.

Докато войната в Украйна продължава, цитираните думи на Уан предполагат, че войната на Русия в Украйна служи на стратегическите нужди на Китай, тъй като фокусът се отклонява от мащабната подготовка на Пекин за бъдеща инвазия в Тайван.

Китай е ключов съюзник на Русия по време на пълномащабната агресия, помагайки ѝ да заобиколи западните санкции и превръщайки се във водещ източник на стоки с двойна употреба, подхранващи руската отбранителна индустрия.

Американският президент Доналд Тръмп, който не успя да договори обещаното прекратяване на огъня между Москва и Киев, отдавна разглежда Китай като основен противник на Съединените щати и е предимно фокусиран върху отношенията между двете страни.

През юни Bloomberg съобщи, че Тръмп се оттегля от опитите си за оказване на натиск върху Китай относно подкрепата му за военните усилия на Москва, вместо това дава приоритет на други аспекти в двустранните отношения между САЩ и Китай. Изданието съобщи, че администрацията е свалила въпроса за войната в Украйна в списъка с приоритети на външната си политика и се фокусира над двустранните въпроси с Пекин, въпреки че беше отбелязано, че Тръмп може да извърши промяна в курса.

Прямотата в предполагаемото признание на Уан е била посрещната с изненада от официални лица на ЕС, според базирания в Хонконг всекидневник, на фона на предишни изявления на Китай в полза на мирно споразумение. Двама източници, запознати със срещата, казаха пред SCMP, че според тях Уан е предоставил на Калас урок по реалполитика по време на четиричасовата среща.

На 3 юли Уан отново отрече западните обвинения, че предоставя финансиране и оръжие в подкрепа на руските военни усилия в Украйна.

Украинсият президент Володимир Зеленски многократно е обвинявал Пекин, че предоставя оръжия на Москва. На 29 май той разкри, че Китай е спрял продажбата на дронове за Киев и западните му съюзници, докато продължава да ги доставя на Русия.

Изказването на Уан идва на фона на намаляване на военна помощ за Киев от основния му военен поддръжник – Съединените щати. На 1 юли Пентагонът спря доставките за Украйна на ключови оръжейни системи, сред които ракети за противовъздушна отбрана Patriot и прецизно управляеми боеприпаси.

На фона на развиващите се руско-китайски отношения, президентът Владимир Путин се съгласи на среща с китайския си колега Си Дзинпин по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество през септември.

ЕС създава „Морски хъб за сигурност“ в Черно море срещу руската заплаха

🇪🇺 Европейският съюз представи новата си мащабна стратегия за сигурност в Черноморския регион – ключова геостратегическа зона, в която влиянието на Русия расте. Обявена в сряда, инициативата предвижда създаването на „Морски хъб за сигурност в Черно море“, който ще служи като център за ранно предупреждение и ще осигурява постоянен мониторинг в региона – от космоса до морското дъно.

Според стратегическия документ, центърът ще подпомага споделянето на информация, наблюдение в реално време и ранно откриване на потенциални заплахи или злонамерени действия. Сред неговите основни задачи ще бъде наблюдението на критична морска инфраструктура, включително подводни кабели, офшорни енергийни съоръжения, газови и вятърни инсталации край бреговете на ЕС в Черно море.

Темата за хибридните заплахи и саботажа на подводна инфраструктура стана водеща за западните лидери след редица съмнителни инциденти в Балтийско море с участието на плавателни съдове от Китай и Русия.

Новата стратегия посочва като приоритети и разминиране на морски зони, защита на търговските корабни маршрути, както и борба с т.нар. „сенчест флот“ на Русия – стари и прикрити танкери, използвани от Москва за заобикаляне на западните санкции. Подобна тактика се използва и от Северна Корея, посочват експерти.

По време на представянето върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че бъдещият хъб би могъл да следи и евентуално примирие или мирно споразумение между Русия и Украйна.

Все още не е ясно къде точно ще бъде разположен новият хъб, нито как ще бъде реализиран на практика. Според документа, до края на лятото трябва да бъдат изяснени „конкретните нужди и оперативни опции“. Засега инициативата няма отделен бюджет, а ще използва средства от текущи програми на ЕС, сред които мащабната инициатива за отбранителни разходи SAFE на стойност 150 милиарда евро. Финалното ѝ одобрение от страните членки беше дадено ден преди представянето на черноморската стратегия.

Стратегията включва още и мащабна модернизация на регионалната инфраструктура с военна цел – пристанища, пътища, железопътни линии и летища около Черно море ще бъдат адаптирани за по-бързо придвижване на войски и техника.

„Тези подобрения ще гарантират, че нашите сили ще могат да се придвижват там, където и когато са нужни“, заяви Калас, като добави, че мерките ще засилят възпиращата способност на НАТО.

В същото време ЕС възнамерява да ограничи чуждото участие в стратегическа инфраструктура, особено пристанища. Експерти изразяват тревога от китайски инвестиции в ключови европейски пристанища, които формално се осъществяват в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

ЕС планира също така засилено сътрудничество с държавите от региона, които не са членки на съюза – Украйна, Молдова, Грузия, Турция, Армения и Азербайджан. Според Европейската комисия, това ще включва подобряване на регионалната свързаност и координация, както и съвместни инициативи в сферата на сигурността.

Въпреки фокуса върху отбраната, стратегията поставя акцент и върху икономическото развитие и екологичната устойчивост в Черноморския регион. ЕС подчертава, че стабилността и сигурността в региона не са възможни без дългосрочен икономически напредък и защита на околната среда.

Президентството на Босна и Херцеговина поиска от EUFOR да съдействат за ареста на Додик.

🇧🇦 Президентството на Босна и Херцеговина, с гласовете на своите членове Желко Комшич и Денис Бечирович, поиска мироопазващите сили на EUFOR да окажат съдействие на полицейските служби за изпълнението на заповедта за арест на Милорад Додик.

„Президентството на БиХ официално призовава силите на EUFOR, разположени в БиХ, да окажат помощ на полицейските служби на БиХ при изпълнение на решението на съдебните власти на БиХ“, се посочва в изявлението. Както беше обявено, заключението ще бъде предадено на командващия EUFOR в БиХ.

Сръбският член и председател на президентството Желка Цвянович гласува против заключението и свика специална сесия на Народното събрание на Република Сръбска, позовавайки се на национален интерес приетото заключение относно политическата ситуация в страната да бъде отменено.

В него се посочва, че законите и решенията, взети от Народното събрание на Република Сръбска, които се опитват да отрекат подчинението на суверенитета на страната, представляват атака срещу конституционния и правов ред на страната и застрашават нейния мир и стабилност.

Конституциите на субектите, техните закони и подзаконови актове, както и всички дейности на обществените органи на субекта трябва да бъдат в съответствие с Конституцията и държавните закони на страната. Върховен тълкувател на Конституцията на БиХ е Конституционният съд на страната, чиито решения са окончателни и задължителни за цялата ѝ територия, се посочва още в заключението.

Президентството на БиХ призовава всички институции в страната, всяка в съответствие със своята юрисдикция, да предприеме необходимите мерки за защита на конституционния ред на държавата. Освен това то поиска от Съвета на министрите да уволни всички ръководители в службите за сигурност и полицията, които отказват да изпълняват решенията на съдебните власти. Съветът на министрите беше помолен да инициира дисциплинарна и наказателна отговорност за неизпълнение на решенията на съдебни органи. Цвянович също гласува против това заключение.

🇪🇺 Европейският съюз няма да толерира заплахи за териториалната цялост, суверенитета и конституционния ред на Босна и Херцеговина, заяви във вторник върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

„Всякакви опити за разбиване на страната са неприемливи“, заяви тя в речта си пред военния контингент на EUFOR по време на визитата си в столицата Сараево.

Босна се намира в най-голямата си политическа криза от десетилетия, след като през февруари лидерът на босненските сръбски националисти Милорад Додик беше осъден на година затвор и му беше забранено да участва в политиката на страната за период от шест години в отговор на неспазване на решенията на международния пратеник.

В отговор на наложената присъда Додик инициира закони, забраняващи държавното правосъдие и полиция в региона. Ситуацията постепенно ескалира в правно и политическо противопоставяне на Додик и покровителите му Сърбия и Русия срещу САЩ и ЕС и е смятана за една от най-големите заплахи за мира на Балканите след войните през 1990 г.

„Ръководството на Република Сръбска подкопава конституционния и правния ред на страната, заплашвайки основните свободи на всички граждани“, подчерта Калас по време на визитата си при миротворческите сили на ЕС EUFOR в Сараево.

Тя посочи, че решението на ЕС през март да увеличи броя на войниците на EUFOR със стотици „изпраща ясното послание, че ЕС остава твърдо ангажиран със стабилността на този регион и сигурността на Босна и Херцеговина“.

Калас призова политическите лидери да работят заедно за решаване на проблемите, но алармира, че „подпалващата реторика и разделящите действия са опасни“ и противоречат на ангажиментите, поети от балканската страна по пътя ѝ към ЕС.

Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация са два региона, създадени след войната от 1992-1995 г. в която загинаха 100 000 души. Те са свързани от слабо централно правителство в държава, контролирана от международен орган, за да спре обратното й изпадане в конфликт.

Кая Калас: Русия ще се опита да раздели Съединените щати и Европа.

🇪🇺🇪🇪 Кая Калас, главният дипломат на Европейския съюз, говори за телефонния разговор между европейските министри и държавния секретар на САЩ Марко Рубио.

Бившият министър-председател на Естония подчерта, че Русия ще се опита да раздели Съединените щати и Европа. Разговорът с Рубио се проведе след срещата на високо ниво между представители на Белия дом и Кремъл, проведени вчера в саудитската столица Рияд.

„Нека не влизаме в капана им. Работейки заедно със САЩ, можем да постигнем справедлив и траен мир – при условията на Украйна“, написа тя в публикация на X.

По-рано италианското външно министерство съобщи, че външните министри на Италия, Франция, Германия и Обединеното кралство, както и върховният представител на ЕС по външната политика са разговаряли с държавния секретар на САЩ Марко Рубио за проведената в Рияд първа директна среща между американски и руски дипломати от началото на войната в Украйна.

Държавният департамент на САЩ съобщи, че делегациите на двете страни са постигнали съгласие да „отстранят дразнителите“ в двустранните отношения и да продължат да работят по подготовката на преговорите за войната на Русия срещу Украйна.

По-специално, те възнамеряват да го постигнат като назначат групи на високо ниво, които да водят преговорите за Украйна.

Телевизионният водещ на Fox News и кореспондент на Белия дом Джаки Хайнрих отбеляза, че Съединените щати и Руската федерация обсъждат триетапен мирен план за Украйна, включващ прекратяване на огъня, избори в Украйна и евентуално окончателно споразумение.

Кая Калас: ЕС може да наложи санкции на Русия за враждебни действия в космоса.

🇺🇸🤝🇪🇺 Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас каза в сряда, че блокът може да наложи санкции в отговор на враждебни действия в космоса, цитирайки нарастващите заплахи от Русия.

„Ние вече сме цели на хибридна война, включително в космоса, със систематично заглушаване на сателитни навигационни сигнали“, каза Калас на конференция в Брюксел. „Има рискове за нашите сателити, наземната инфраструктура и нашата космическа индустрия от кинетични, електронни и високоенергийни оръжия.“

Бившият естонски премиер посочи предишния тест на Русия на противосателитна ракета и кибератака срещу космическа система точно преди нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г.

Тя призова 27-те държави-членки на ЕС да засилят способността си за противопоставяне на заплахите в космоса, подчертавайки необходимостта от подобрен мониторинг и приписване на атаките. Тя също така предложи да се разшири клаузата за взаимна отбрана на блока, в която да бъдат включени космическите заплахи.

„Що се отнася до отговора, разглеждаме възможности за наказания“, каза Калас, отбелязвайки, че ЕС може да наложи санкции, подобни на тези, които вече са наложени срещу агенти на руското разузнаване за кибератаки.

„Трябва да помислим как най-добре можем да приложим това в космоса“, каза тя и добави, че ЕС трябва да работи в тясно сътрудничество със САЩ в сферата на космическата отбрана.

„САЩ са най-важният партньор на ЕС в областта на сигурността. Трябва да бъдем съюзници и в космоса“, отбеляза тя.

Нейните коментари идват в момент, когато ЕС обмисля по-координиран подход към космическата сигурност. Космическият комисар на блока наскоро предложи „Европейски космически щит“ ​​за обединяване на усилията на държавите-членки за защита на критични космически активи.

НАТО споделя препоръки за класифицирани оръжия с ЕС за засилване на координацията на отбраната

🇪🇺 НАТО започна да споделя секретна информация за оръжейните си стандарти с Европейския съюз, съобщи Bloomberg, като се позова се на източници, запознати с въпроса. Според тях целта е да се хармонизират въоръжените сили на страните-членки на НАТО и Европейския съюз и да бъде подобрена оперативната съвместимост между съюзниците.

Ключово условие за това е стандартизирането на военни термини, като калибри на оръжия, за всички членове. Освен това ще помогне на ЕС да създаде общи правила за военни системи и системи за споделено ползване, включително използването на радиокомуникационни честоти.

Представител на НАТО заяви, че това е част от актуализацията на отбранителния план на алианса. Прегледът беше иницииран от неговия ръководител Марк Рюте, който пое поста през октомври.

Освен това НАТО дава секретни препоръки на отбранителните компании за това кое оборудване трябва да произвеждат страните-членки. Това е част от план за увеличаване на производството, който Рюте нарича „преминаване към военновременен начин на мислене“.

На 12 декември, в първата си голяма реч от встъпването в длъжност като генерален секретар на НАТО, той призова членовете на алианса да „увеличат“ разходите за отбрана, като каза, че европейските нации не са подготвени за заплахата от бъдеща война с Русия.

„Не сме готови за това, което ни предстои след четири до пет години“, отбеляза Рюте. „Опасността се движи към нас с пълна скорост. Това, което се случва в Украйна, може да се случи и тук.“

Бившият премиер на Нидерландия настоя, че няма „непосредствена военна заплаха“, но посочи, че НАТО трябва да действа „по-бързо и по-яростно“, за да увеличи отбраната и да предотврати риска от бъдещ конфликт.

„Можем да предотвратим следващата голяма война на територията на НАТО“, заключи той.

Лидерът на дипломацията на ЕС Кая Калас каза, че Русия може да се насочи към страна от Европейския съюз още през 2028 г.

Говорейки на годишната конференция на Европейската агенция по отбрана (EDA) на 23 януари, Калас цитира национални разузнавателни доклади, според които Кремъл планира да „тества“ отбранителните способности на ЕС през следващите 3-5 години.

Въпреки че Калас не даде подробности относно спецификата на потенциалната агресия на Русия, тя каза, че ЕС трябва да засили военната готовност, като се има предвид, че руският президент Владимир Путин „разбира само езика на силата“.

„Прекалено дълго предлагахме на Русия алтернативи, надявайки се, че тя ще избере партньорство или икономически просперитет за своя народ пред измамни империалистически амбиции. Но вместо това руската отбранителна индустрия произвежда танкове, планиращи бомби и артилерийски снаряди в огромни количества.

ЕС предлага удължаване на граничната мисия в Армения

Арменски военнослужещ охранява държавната граница с Азербайджан.
📸 Снимка: The Government of the Republic of Armenia

🇦🇲🤝🇪🇺 Европейският съюз е отправил предложение за удължаване с още две години на своята мисия за мониторинг на границата между Армения и Азербайджан.

Мисията, която срещна остро противопоставяне от Азербайджан и Русия, започна през февруари 2023 г. с цел да предотврати или минимизира нарушенията на сключеното примирие между Баку и Ереван. Двугодишният му мандат изтича следващия месец.

„Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност [Кая Калас] предложи удължаване на мисията с още две години“, съобщи Анитта Хипер, говорител на външната политика на ЕС, пред арменската служба на RFE/RL.

„Държавите членки приветстваха предложението и, в съответствие със стандартната практика, в момента обсъждат необходимите правни актове в компетентните подготвителни органи на Съвета. Официалното решение на Съвета относно удължаването се очаква през следващите седмици“, заяви Хипер в писмени коментари.

На 12 декември 2024 г. Азербайджан подчерта, че иска изтеглянето на над 200 наблюдатели на ЕС, които са разположени от арменската страна на дългата граница. Той се опитва да блокира тяхното продължаващо разполагане чрез съответна клауза в проект за мирен договор, обсъждан от Баку и Ереван.

Арменският министър-председател Никол Пашинян настоя, поне до този месец, наблюдателите да напуснат само демаркирани участъци от границата. Само малка част от него е очертана и демаркирана до днес.

Коментирайки обвиненията, отправени от азерските власти, че мисията на ЕС има дестабилизираща роля за ситуацията в зоната на конфликта, Хипер каза: „Със своите дейности мисията по-специално насърчава доверието сред общностите, засегнати от конфликта. След нейното разгръщане броят на въоръжените инциденти в пограничните райони е значително намален. Както е известно, ЕС редовно информира Азербайджан за дейността на мисията“.

Арменското правителство също похвали резултатите от извършения мониторинг, но все още няма яснота дали е поискал ЕС да удължи присъствието си.

Ереван поиска разполагането на ЕС, след като отправи остри обвинения към Русия и останалите си съюзници от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) за това, че са отказали да защитят страната в лицето на азерските атаки през 2022 г. Москва също се обяви против мисията, заявявайки, че тя е част от усилията на САЩ и ЕС да изгонят Русия от Южен Кавказ.

В Естония и Латвия задържаха руски шпиони

Група руски граждани, заподозрени в престъпления, извършени "по нареждане на руските власти", са задържани в Естония и Латвия със съдействието на Литва, съобщи литовският Департамент за държавна сигурност.

Арестите са извършени от декември миналата година, като всички заподозрени са руски граждани, а някои от тях имат и естонски паспорти. В Естония те са обвинени в действия срещу държавната сигурност, а в Латвия - в подпомагане на руските служби за сигурност в антидържавни дейности.

Агенцията обясни, че смята Русия за отговорна за операциите, които се състоят в разпространение на пропаганда, дезинформация и целенасочени нарушения на законодателството от различен характер.

Естония успешно спря хибридна операция на руските служби за сигурност на наша територия.

написа естонският премиер Кая Калас в X (бивш Twitter).

В Естония са задържани десет души, сред които и тези, които са повредили автомобилите на министъра на вътрешните работи Лаури Лаанемеца и на журналиста от портала Delfi Андрей Шумаков, пише ERR.

През февруари естонските служби за сигурност съобщиха и за задържането на двама заподозрени в оскверняването на паметника в Синимяе. Полицията също свърза тези действия с Русия.

Мемориалът Синимяе се намира на хълма на гренадирите край Нарва и е посветен на боевете за този район по време на Нарвската настъпателна операция на Червената армия през лятото на 1944 г. Битката се смята за най-кървавата в историята на Естония. В чест на загиналите от двете страни са издигнати паметници и мемориали.

Източник: News.bg

Русия издирва четирима българи във връзка с войната в Украйна

Русия издирва четирима българи във връзка с войната в Украйна. В списъка на руското вътрешно министерство, публикуван от опозиционния руски сайт „Медиазона“, се виждат имената на европейски политици и държавни ръководители, сред които е и премиерът на Естония Кая Калас, заради унищожаването на съветски паметници. В списъка попадат и четирима българи.

Един от издирваните е Иван Калчев – Глиги, доброволец в Международния легион за защита на Украйна.

Чест е да съм в списък с министри от прибалтийските държави и с хора, които са помогнали за коригиране на исторически неправди. С какво тази пропагандна димка помага за каквото и да е, ето аз съм тук, давам интервюта, очевидно не съм се притеснил от тази новина, не виждам някакви ефекти.

каза Иван Калчев – Глиги. Калчев прекарва месеци на фронта, където се сблъсква с ужаса на войната. Той участва в украинското контранастъпление по източния фланг, където се бие редом до украинци и други чуждестранни доброволци.

След като съм преживял обстрел с ракети и гаубици и какво ли не, руската пропаганда не може да ме уплаши.

категоричен е Иван Калчев.

Според експерти действията на Русия нямат юридическа тежест. Тоест лицата в списъка могат да бъдат подведени под отговорност само, ако са на територията на Русия или нейни съюзници.

Това е подход на Русия да демонстрира че всеки, който се противопоставя на нейната политика, ще му се търси отговорност. Очевидно това е опит на режима да покаже и да стегне руското общество, че „вижте, ние сме готови да обвиним граждани на други страни, представете си какво ще се случи с вас, ако не сте съгласни с политиката на руското ръководство.

допълни военният експерт Ивайло Иванов. Заплаха срещу враговете на Федерацията обаче има. Пример за това е отравянето на Алексей Навални през 2020 година.

„Ако говорим за някакви действия на спецслужби срещу тях, Русия е показала че няма колебания да използва непозволени действия – биологични оръжия, прякото убийство на руски граждани“, добави Ивайло Иванов.

Част от списъка е и журналистът Христо Грозев, който публикува свои разследвания срещу Кремъл и управлението на руския президент.

Източник: Медиазона

Русия обяви за издирване премиерът на Естония Кая Калас

Русия е обявила за издирване министър-председателя на Естония Кая Калас, според съобщение, публикувано на уебсайта на Министерството на вътрешните работи.

Калас е преследвана в Русия по "наказателно дело", се казва в съобщението, в което не се уточнява в какво престъпление или нарушение е обвинен лидерът, предаде АФП.

Държавният секретар на Естония Таймар Петеркоп също е обект на издирване, както и министърът на културата на Литва Симонас Кайрис.

Източник от руските служби за сигурност, цитиран анонимно от държавната информационна агенция ТАСС, заяви, че двамата естонски служители и литовският министър са преследвани за "унищожаване и повреждане на паметници в чест на съветски войници" от Втората световна война.

През последните години няколко от тези паметници, наследени от СССР след Втората световна война, бяха демонтирани в балтийските държави в знак на отхвърляне на съветската власт.

Руско малцинство живее в Естония, Латвия и Литва - три бивши съветски републики, които сега са членки на ЕС и НАТО и имат обтегнати отношения с Москва.

Тези отношения се влошиха допълнително от конфликта в Украйна. Балтийските държави, които смятат заплахата от руска инвазия за реална, активно подкрепят Киев в борбата му срещу руската армия.

Миналата седмица Русия привика шарже д'афер на Естония, Латвия и Литва, като ги обвини, че са "саботирали" президентските избори в Русия през март, като са отказали да осигурят охрана на избирателните секции в руските посолства на тяхна територия.

В средата на януари Латвия и Естония решиха да прекратят споразуменията си за правна помощ с Русия. Официалните лица и в двете страни посочиха като причина нападението на Москва над Украйна.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски направи обиколка в балтийските държави.

Естония също така отказа да удължи разрешителното за пребиваване на главата на Естонската православна църква на Московската патриаршия, руски гражданин, с мотива, че той представлява риск за националната сигурност.