Гърция и Испания отказват да дадат на Украйна ракети Patriot с изтичащ срок

🇬🇷🛡️🇺🇦 Гърция и Испания отказват да предадат на Украйна своите запаси от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, чийто гаранционен срок изтича, въпреки че страната навлиза в зимния сезон без достатъчно прехващачи срещу руските удари с балистични ракети. The Telegraph съобщи на 9 октомври, че представители на НАТО и ЕС се опитват да убедят двете държави да дадат ракетите PAC-2, които наближават края на срока си на годност. По оценка на вестника само Гърция държи поне 200 такива ракети, чийто 23-годишен срок изтича.

200 гръцки ракети са две трети от 300-те, които президентът Володимир Зеленски поиска през лятото от Доналд Тръмп като спешен пакет за зимата. Те са и 1/3 от около 600-те ракети за Patriot, които Украйна е получила за 4 години пълномащабна война, по думите на Дмитро Литвин, съветника на Зеленски. Самите ВВС на страната искат 360 ракети. „Но когато се произвеждат само 600 годишно, 360 не е лесно“, призна Зеленски пред Axios на 29 юли. PAC-2 са по-старото поколение ракети за Patriot: те се взривяват в близост до целта, докато по-новите PAC-3 я унищожават с пряко попадение.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас повдигна темата на 1 септември по време на неформалните срещи на министрите на отбраната и на външните работи от ЕС в ирландското графство Уиклоу, без да назове държави. „Знаем, че някои от страните имат прехващачи, чийто срок скоро изтича. Затова би било много добре те да бъдат дадени на Украйна“, каза тя, но въпреки това срещата завърши без нови обещания за ракети. Участниците в разговорите избягват да назоват публично Атина и Мадрид, за да не ги отблъснат. Дипломатически източник описа пред британския вестник подхода като въпрос към двете столици: „Как можем да ви помогнем да вземете това решение?“ И добави: „Би имало смисъл поне ракети, които са близо до изтичането на срока си, да отидат в Украйна.“

Натискът върху Атина продължава от лятото, а исканията постепенно се ограничават. В средата на юли гръцкият вестник Kathimerini съобщи, че Киев е поискал до 200 ракети PAC-2 от батериите на гръцките ВВС, след като по-ранните разговори за част от шестте гръцки батерии Patriot не са довели до споразумение. В края на август Bloomberg посочи Гърция и Испания като държавите, към които са отправени исканията, и описа един от обсъжданите варианти: Норвегия да купи ракетите и да ги прехвърли на Украйна. Атина не показа готовност и за това. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви още през май 2024 г. в интервю за Protothema: „Подкрепяме Украйна и предлагаме излишно отбранително имущество, но в него не влизат нито Patriot, нито С-300.“

Politico припомня, че Гърция смята Турция за най-голямата заплаха за сигурността си и държи батериите си в страната, с изключение на една в Саудитска Арабия, която защитава петролна инфраструктура. Гръцкото правителство посочва именно нея като принос към съюзническата сигурност, а неговият говорител отказа коментар пред Bloomberg. Атина вече приложи същия подход към други ракети с изтичащ срок: по думите на правителството тя е предала на Украйна Sea Sparrow и Crotale, когато срокът им на служба в гръцките въоръжени сили е наближавал края си.

Какво означава изтичането на срока, обяснява Фабиан Хофман, експерт по ракети от Университета в Осло: „Производителят гарантира, че ракетата ще работи по предназначение за определен период. След като той изтече, ракетите трябва да бъдат сертифицирани повторно.“ При повторното сертифициране остарелите компоненти, като батериите или ракетните двигатели, се подменят и се проверява дали всичко останало работи. „Разбира се, ракетите може да работят и след изтичането на срока, просто не можете да обвините производителя, ако откажат“, казва Хофман. За страна, която пази ракетите за своята отбрана, изтичането на срока значи разход за повторно сертифициране или запазване на ракети, за които производителят вече не отговаря.

Испания дава ракети, но в малък брой. През март, след като Зеленски постави въпроса при посещението си в Мадрид, правителството на страната реши да предаде 5 ракети PAC-2, писа El País на 30 март. Решението беше взето, въпреки че доставката на модернизираните батерии Patriot, поръчани от Испания, бе отложена за 2031 г. На 3 септември, отново в Ирландия, външният министър Хосе Мануел Албарес обеща доставките да продължат: „Правим го отдавна и ще продължим да го правим.“ Той не посочи брой, а колко ракети съхранява Мадрид, не е известно.

Полша показа през лятото каква е политическата цена на подобно решение. Варшава е предала на Украйна 5 ракети PAC-3 MSE, а броят стана известен през юли. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обясни, че решението е било взето по молба на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и че 5-те ракети са „границата на нашите възможности“. Предаването все пак предизвика политически спор във Варшава заради отслабената собствена отбрана.

Киев иска ракетите, за да противодейства на руски план, който представя като прихванат. Министърът на енергетиката Денис Шмигал съобщи на 24 септември, че разузнаването е получило два руски документа с таблици, в които за всеки енергиен обект е изчислен нужният брой ракети и дронове. Копие от документ на руски език, датиран от август, получи The New York Times, без да успее да потвърди неговата автентичност. Той описва кампания с до 1000 ракети, дрона и бомби срещу подстанции, ВЕЦ и ТЕЦ и котелни. Целта е да бъде намалено подаването на ток и отопление в Киев, Харков и Одеса с 90%. Едно от предложенията е 3-те действащи украински АЕЦ да бъдат принудени да спрат с удари по подстанциите, свързващи ги с мрежата.

През нощта срещу 7 октомври Русия изстреля по Украйна 70 ракети, много от които балистични, заедно със стотици ударни дронове. Енергетиката беше сред основните цели, а само част от ракетите са свалени, каза Зеленски. В Прилуки, Черниговска област, загинаха 14 души, сред които 4 деца, според Държавната служба за извънредни ситуации. „Всеки ден търсим ракети за Patriot“, каза президентът.

Patriot е основната защита на Украйна срещу балистични ракети, а прехващачите не стигат. През юли ПВО е свалила 29 от 195 изстреляни балистични ракети, близо 1/7, според Bloomberg. При едно нападение първите дни на август не беше свалена нито 1 от 28 ракети. От 8 август сутрешните сводки на ВВС на Украйна вече не уточняват броя на изстреляните и свалените балистични ракети, а говорителят им Юрий Игнат потвърди промяната на 13 август.

Украйна получава около 95% от Patriot ракетите си по PURL, механизма, чрез който европейски съюзници купуват американско оръжие за Киев. Именно американските запаси обаче се изчерпват. Войната с Иран, започнала на 28 февруари, доведе до изразходване на над 800 прехващача Patriot само в първите си дни, съобщи The New York Times, позовавайки се на Зеленски и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс. През август същият вестник писа, че Пентагонът е изразходвал над 1500 прехващача във войната и сега има под 1700. За цялата 2025 г. в САЩ са произведени около 600.

Исканията към Атина се отправят от юли и всеки път стават по-ограничени: от цели батерии към ракети, от всички ракети към тези с изтичащ срок, накрая към покупка през Норвегия. Нито един от вариантите не доведе до решение, а ЕС вече се обръща за прехващачи и към държави извън съюза. Има и прецедент за обратното: по думите на самото гръцко правителство Sea Sparrow и Crotale бяха предадени на Киев именно когато срокът им изтичаше. Мицотакис обаче изрично изключи Patriot от излишното имущество, което може да даде. При мълчанието на Атина от юли насам е малко вероятно гръцките ракети да достигнат до Украйна преди разгара на зимата. Обрат би настъпил при решение на Правителствения съвет по външна политика и отбрана, чието одобрение беше нужно и за предаването на Sea Sparrow, или при обявена норвежка покупка. Задържането ще потвърди нов кръг молби към държави извън ЕС. Ракетите в гръцките складове остаряват по разписание, а руският план е разписан по обекти.

Посланиците на ЕС одобриха 1646 санкционни вписвания срещу руския военно-промишлен комплекс

🇪🇺🚫🇷🇺 Посланиците на държавите от Европейския съюз одобриха единодушно 1646 нови вписвания в санкционния списък срещу Русия – най-голямото еднократно разширение на списъка от началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г.

В него влизат 743 физически лица и 826 компании от руския военно-промишлен комплекс (ВПК), както и 77 души, кандидатирали се за Държавната дума в окупираните територии на Украйна. Европейски дипломати потвърдиха постигнатото съгласие пред Reuters и AFP, а в Киев го обяви Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика. Външните министри трябва да утвърдят списъка на 12 октомври в Люксембург и едва тогава имената ще станат публични. Според Власюк това е „формалност за следващата седмица“.

„В основата на пакета е ракетната програма и нейните компоненти: електроника, кондензатори, резистори, полупроводници“, обясни Власюк. Дипломати, цитирани от Reuters, потвърждават този акцент с конкретни данни: от общо около 1570 вписвания, свързани с ВПК, над половината засягат производството на ракети. Ограниченията обхващат и производители, и доставчици на материали за металообработващи машини, за балистични ракети и за барражиращи боеприпаси Lancet, които кръжат над бойното поле, преди да се спуснат към целта. Власюк изброява още предприятия за електронна война, корабостроителници и производители на взривни вещества: „Включиха и ремонтни заводи, химически предприятия, шивашки фабрики и търговци.“

Основанието за вписванията идва от самата Москва. Според текста на решението, цитиран от NV и Радио Свобода, всички компании са включени в правителствения регистър на руския ВПК и на това основание могат да получават държавни субсидии, а физическите лица са техни ръководители. В проекта са включени ръководители на „Севмаш“, на конструкторските бюра за подводници „Рубин“ и „Малахит“, на Обединената ракетно-космическа корпорация, на Мотовилихинските заводи и на структури на КамАЗ. Окончателният вариант съдържа едно лице и една компания по-малко от проекта, но не е съобщено кои са отпаднали.

Сред конкретните обекти на санкциите Власюк посочи Специално конструкторско бюро по машиностроене (СКБМ) в Курган, което Украйна санкционира на 13 септември – част от холдинга „Високоточни комплекси“ на държавната корпорация „Ростех“. То е разработило бойните машини на пехотата БМП-2 и БМП-3, а след това е модернизирало десантната машина БМД-4М и БТР-МДМ „Ракушка“. Корпорацията го определя като единственото руско конструкторско бюро за разработка и модернизация на леко бронирани бойни машини на пехотата и на десантните войски.

Вписаните 77 лица са включени в отделна група, свързана с изборите за Държавната дума, проведени на 18–20 септември, които Русия проведе в окупираните части на Украйна. Още на 21 септември върховният представител на ЕС Кая Калас обеща нови санкции заради гласуването, а два дни по-късно Европейската служба за външна дейност представи на посланиците проекта за 77-те кандидати.

В интервю за „Главком“ четири дни преди постигането на съгласие Власюк очакваше списък с около 1600 вписвания и казваше, че „около половината от този списък са наши предложения“. В същия разговор той разграничи списъка от октомври от 22-рия пакет, който ще съдържа и търговски ограничения и секторни забрани. Според него е по-реалистично да бъде приет през ноември. „Надявам се, че ще забранят вноса на руски торове и метал в Европейския съюз“, каза той. На 7 октомври, при 1646 одобрени вписвания, Власюк вече пише за около 1700 вписвания, близо 60% от които са по украински предложения.

Новият списък следва 21-ия пакет от 23 юли, насочен срещу руски енергийни възли, танкери от сенчестия флот и производители на военни дронове. На 7 август ЕС санкционира и петима души, свързани с военната промишленост, в отговор на вълна от въздушни удари по Украйна. На 22 септември посланиците удължиха действието на режима на индивидуалните санкции, по който се приема и новият списък, за безпрецедентен срок от 36 месеца вместо обичайните 6. От списъка със санкционирани обаче отпаднаха Алишер Усманов – по искане на Франция, обвързано с освобождаването на двама френски граждани от затвор в Азербайджан – и Михаил Фридман след словашко вето.

След утвърждаването в Люксембург Брюксел смята да премине към по-малки списъци, които да приема редовно, вместо да натрупва имената за едно голямо решение, съобщава Kyiv Independent. Euronews обяви, че вече се готвят вписвания заради нападението с дрон на летище Лайпциг/Хале през август, за което Русия официално е държана отговорна от федералните власти в Германия.

Мащабът на списъка обаче показва колко имена са включени, а не колко силен е натискът върху руските заводи. Вписването води до замразяване на активи в ЕС, забрана за влизане на ръководителите и забрана за европейци да предоставят средства на вписаните лица и компании. За заводите в държавния регистър на руския ВПК това добавя малко към наличните ограничения, защото износът за Русия на стоки с двойна употреба, т.е. граждански изделия с възможно военно приложение, е забранен от ЕС още през февруари 2022 г. Тежестта пада върху търговците. Още в 13-ия пакет от февруари 2024 г. ЕС наложи ограничения на фирми от Китай, Индия, Турция и други страни, които доставят стоки на руски оръжейни производители, заобикаляйки забраните. За такъв посредник вписването прекъсва достъпа до европейски партньори и банки. Москва междувременно замества и самите компоненти: през септември 2025 г. Власюк посочи, че в ракетите за комплекса „Искандер“ от 2025 г. европейските и американските части са по-малко, а руските и беларуските са повече, отколкото в тези от 2022 г., макар руските чипове да са „с ниско качество – засега“.

Реалният ефект от списъка ще си проличи на 12 октомври, когато стане ясно колко от търговците, вписани в него са регистрирани извън Русия. Секторните забрани, които могат да засегнат самите доставки, остават за следващия кръг санкции.

Европейските лидери почетоха 7 октомври и обещаха защита на еврейските общности

🇪🇺🕯️🇮🇱 Европейските лидери отбелязаха на 7 октомври третата годишнина от нападението на Хамас срещу Израел с изявления, в които съболезнованията към израелците са съчетани с обещанието евреите в Европа да живеят без страх. Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас, британският премиер Анди Бърнам, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц поставиха борбата с антисемитизма у дома редом с почитта към паметта на около 1200 убити и 251 отвлечени в Газа на 7 октомври 2023 г.

Калас нарече атаките „варварски терористичен акт“ в публикация в X и написа, че ЕС е „редом с Израел в спомена за всеки живот, отнет и разрушен“ от терористите на Хамас. Тя добави, че Хамас донесе на народа на Израел „неописуеми страдания“ и трябва да се разоръжи, за да продължи изпълнението на мирния план за Газа, а Европа трябва „твърдо да отхвърли всяка форма на антисемитизъм“.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „нищо не оправдава терора“, и потвърди готовността на ЕС да помогне „днешното крехко примирие“ да прерасне в траен мир, основан на решение с две държави. Председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща заяви, че ЕС „винаги ще защитава правото на Израел да съществува в мир и сигурност“, а решението с две държави остава „единственият жизнеспособен път“. Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола посочи 1195 убити и призова за удвояване на усилията срещу „древното зло на антисемитизма“.

Най-директно към собствените си избиратели се обърна Бърнам. Изявлението му от първите минути на 7 октомври напомня, че преди една година Манчестър преживя „ужасяващо терористично нападение“ срещу синагогата на Heaton Park Hebrew Congregation. При атаката на 2 октомври 2025 г., на Йом Кипур, загинаха двама богомолци, а Бърнам тогава беше кмет на Голям Манчестър.

„Искам еврейската общност в Обединеното кралство да чуе това лично от мен. С вас сме. Посегателствата и насилието срещу вас, под каквато и да е форма, няма да бъдат търпени. Нито по улиците ни, нито онлайн, нито в училищата и университетите ни“, гласи изявлението. Кабинетът му финансира охраната на синагоги, училища и общностни сгради, а в изявлението външната политика е засегната само в едно изречение: в чужбина Лондон „продължава да работи за решение с две държави“.

Външният министър Ед Милибанд публикува обръщение на видео, в което определи 7 октомври като едно от „най-ужасяващите зверства срещу израелския народ“. Великобритания, каза той, е категорично против Хамас и нейната „убийствена антисемитска идеология“, както и „срещу всички, които биха се стремили да унищожат Израел и неговия народ“. Милибанд разказа, че в неделя е изслушал Шарон Лифшиц и Маген Инон, загубили близки при нападението, и че двамата говорили за раните, които този ден им е нанесъл, но и за „дълбокия си копнеж за мир, който споделят много израелци и палестинци“.

Макрон напомни, че сред убитите има 51 французи. „Три години по-късно не забравяме нито имената, нито лицата: тези на Мая, на Охад, на Валантен и на толкова много други“, написа той и определи борбата „с антисемитизма и тероризма, навсякъде и винаги“ като ангажимент на Франция.

Мерц нарече нападението „дълбок прелом“ и написа в X: „Срещу антисемитизма трябва да се изправим още по-решително. Евреите трябва да могат да живеят тук без страх.“ В по-дълго изявление, цитирано от dpa, канцлерът каза, че Германия „стои твърдо на страната на Израел“ и че антисемитизмът в страната се засилва, което „твърде често остава без отпор“. Мирът между израелци, палестинци и техните съседи „се постига най-добре със създаването на палестинска държава до Израел“.

В послание с дата 6 октомври генералният секретар на ООН Антонио Гутериш описа как цивилни са били „умишлено набелязвани и убивани в домовете си, в общностите си и на музикален фестивал“, и заключи: „Нищо не може да оправдае тези зверства.“ Той призова страните да преминат към следващата фаза на примирието въз основа на Всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа. „Време е примирието да стане постоянно“, настоя Гутериш и посвети отделен абзац на палестинците в ивицата, чиито страдания „също трябва да приключат, сега“.

В самия Израел денят започна в 6:29 ч. – часа, в който преди три години започна нападението. В този час президентът Ицхак Херцог запали свещ в резиденцията си в Йерусалим. „Три години огромна болка, загуба и травма“, отбеляза той. Вечерта в парка „Яркон“ в Тел Авив е насрочена церемонията на семействата на жертвите, на която според израелското радио се очакват около 50 000 души. Семействата я провеждат отделно от 2024 г., когато отказаха да участват в държавната церемония заради провалите на кабинета във войната. Държавна анкетна комисия за 7 октомври и до днес няма, а на 27 октомври израелците избират нов Кнесет.

Единодушието при отбелязването на годишнината не отменя нито един от споровете, които европейските столици водят с кабинета на Бенямин Нетаняху, и най-остър сред тях е британският. Израелското външно министерство обяви, че на 8 октомври, ден след видеото на Милибанд, ще затвори британското генерално консулство в Източен Йерусалим, като отнеме акредитацията на дипломатите му. Консулството отговаря за отношенията с палестинците в града, на Западния бряг и Газа. Мярката е отговор на британската забрана за търговия със стоки от израелските селища на Западния бряг и на санкциите срещу британски фирми, които подпомагат строителството им. Ynet съобщи първо, че Лондон е заплашил да експулсира по един израелски дипломат за всеки изгонен британски, което може да означава до 27 души. The Guardian и Reuters съобщиха, че британската страна обмисля стъпката, а Министерството на външните работи отказва да коментира „спекулации“. Съветникът по националната сигурност Джонатан Пауъл пътува до Йерусалим, за да убеди израелската страна да отмени или отложи затварянето, но без резултат. Според The Guardian подобно масово експулсиране вероятно би довело британско-израелските отношения до най-ниската им точка от създаването на Израел. Същият Милибанд заяви на 28 септември на конгреса на лейбъристите, че кабинетът на Бърнам изобличава „етническото прочистване“, извършвано от „заселниците терористи“ на Западния бряг, и „доказателствата за военни престъпления в Газа“.

Спорът стигна и до Европейския парламент. Вечерта на 5 октомври френската евродепутатка Рима Хасан от лявата партия „Непокорна Франция“ премахна израелското знаме от изложба в Страсбург, посветена на жертвите на 7 октомври, а знамето на ЕС, закрепено на същата стойка, падна на земята. Мецола заяви пред пленарната зала, че институцията приема случая „изключително сериозно“ и не може да допуска „опити за сплашване вместо дебат“. Хасан отрече да е пипала европейското знаме и обясни постъпката си като протест срещу „продължаващия геноцид“ на израелското правителство. Израелският външен министър Гидеон Саар я нарече „срамна, възмутителна, но за съжаление не изненадваща“.

Калас и Гутериш се позовават на 20-точковия план на президента на САЩ Доналд Тръмп за ивицата Газа от есента на 2025 г., чието изпълнение е в застой. Примирието от 10 октомври 2025 г. доведе до връщането на последните заложници, но година по-късно израелската армия държи около 2/3 от ивицата и нанасят удари почти ежедневно, а Хамас не е разоръжена, отбелязва Reuters. Споразумението за пълно разоръжаване на движението срещу поетапно израелско изтегляне, обявено от Тръмп на 30 юли, не е изпълнено. Здравното министерство в Газа, контролирано от Хамас, съобщава за над 74 000 убити от началото на войната, повече от 1100 от които след влизане в сила на примирието. Ведомството не прави разлика между бойци на Хамас и Ислямски джихад и цивилно население, като включва всички в общата сметка. На 6 октомври Кая Калас обяви, че ЕС е готов да изпрати мисия за наблюдение на палестинските парламентарни избори, които са насрочени за ноември.

Изявленията по повод годишнината очертават ясна граница. Лидерите са единодушни в своето съчувствие към убитите и ангажимента си към еврейските общности в Европа, но нито един от тях не подкрепя курса на Нетаняху. Бърнам споменава Израел само когато отдава почит на жертвите на нападението и говори за решение с две държави. Мерц, който подчерта, че Германия „стои твърдо на страната на Израел“, свързва мира с палестинска държава, а Великобритания и Франция признаха палестинската държава още на 21-22 септември 2025 г. Думите от 7 октомври са насочени преди всичко към вътрешната аудитория: синагогите, училищата, университетите и улиците на европейските градове. Отношенията с Израел се уреждат другаде и с други средства, а Лондон вече стигна до санкции.

Берлин и Брюксел остават по-близо до позицията на Израел: Коща и Мерц говорят за правото на Израел да съществува в сигурност, а Калас обвързва следващата стъпка в ивицата Газа с разоръжаването на Хамас, а не с изтеглянето на израелските войски. Разликата между тях и Лондон обаче не се крие в думите по повод годишнината, а в мерките през годината. Първата проверка е на 8 октомври: затварянето на консулството е вероятно, след като мисията на Пауъл се провали, и ако Даунинг Стрийт 10 отговори с експулсиране, то ще стане ясно дали останалите европейски столици ще застанат зад него, или ще оставят спора между двете държави. Втората е на 27 октомври, когато израелците ще изберат правителство, с което Европа ще води разговора за следващата фаза в Газа.

ЕС качи екип на шести танкер от сенчестия флот в Средиземно море

🇪🇺⚓ Кораб от европейската военноморска операция „Ирини“ спря танкера „Сън“ в Средиземно море и качи на борда екип за инспекция, за да установи под какъв флаг реално плава той. Това съобщи на следващия ден върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Кая Калас. По думите ѝ съдът е бил заподозрян, че плава под фалшив флаг и нарушава международното морско право. „Сън“ е регистриран в Камерун.

Действието има конкретно правно наименование и ясно очертани граници. Чл. 110 от Конвенцията на ООН по морско право дава на военния кораб т.нар. право на посещение: наличието на основателно подозрение, че търговски съд плава под чужд или фалшив флаг, инспекционна група може да се качи на борда му, за да провери документите за националност. Операция „Ирини“ (EUNAVFOR MED IRINI) упражнява това законово право от 8 юни, когато Калас обяви на неформална среща на министрите на отбраната в Кипър, че мисията е променила правилата си за прилагане на сила. Според описанието на новия мандат може принудително да спира, инспектира и задържа плавателни съдове. В случая със „Сън“ действията приключват на етапа на инспекцията.

Това обаче не е първоначалното предназначение на операцията. „Ирини“ започва на 31 март 2020 г. след първата Берлинска конференция, за да следи за спазването на оръжейното ембарго, наложено от ООН на Либия, а впоследствие постепенно натрупва допълнителни задачи: спиране на контрабандата на петролни продукти, събиране на разузнавателни данни за трафик на хора и провеждане на обучения на либийските служби. Наблюдението на руския сенчест флот е последната добавена задача. Резолюция 2819 на Съвета за сигурност на ООН подновява правната рамка на частта от мандата, свързана с петролния трафик, до 1 август 2027 г. Тя е приета на 14 април 2026 г. Мащабът на ежедневната работа личи от отчета за юни: 434 плавателни съда са били проверени по радиовръзка, а при два от случаите е извършено качване на борда за проверка на флага. Тези две физически инспекции са най-тесният етап на далеч по-широка система за наблюдение, чиято основа е радиовръзката.

Правната опора, която ЕС използва във всички тези случаи, е една и съща и идва от самия флагов регистър. Камерун отписа 39 кораба, след като официално разследване установи, че те плават под неговия флаг без право и че два уебсайта измамно предоставят регистрация от името на страната. Властите в Яунде заявиха, че след отписването не носят отговорност за тези кораби. „Онейрои“, „Нелса“ и „Сандхя“ бяха установени с точно такива документи при инспекции на „Ирини“. Камерунска регистрация носят и „Тоа Пайох“, и „Сън“. Именно оттук идва конкретната цел на подобен ход: не се доказва собственост на кораба, нито произход на товара; установява се един конкретен факт – че регистърът, на който корабът се позовава, не го признава за свой.

Практиката се утвърди бързо и широко. На 1 юни екип на операцията за първи път се качи на санкциониран танкер – камерунския по документи „Онейрои“, афрамакс от 105 585 тона, в международни води. След него последваха „Нелса“ и „Сандхя“. На 20 юли отряд се качи на „Саут Стар“ – танкер с турски собственик, който е обект на санкции от ЕС и Великобритания още от 2025 г. под друго име, след което сменя регистрацията си на камерунска броени дни преди инспекцията. На 2 август италианският боен кораб „Таон ди Ревел“ прехвърли с хеликоптер група за инспекция на борда на „Тоа Пайох“ западно от Пантелерия; проверката отне повече от два часа и приключи без инцидент. „Сън“ е шестият случай според броя, посочен от Калас, докато публично назованите инспекции реално се събират точно в тази цифра. Екипът, качил се на борда му, е италиански, съобщава ирландският сайт The Journal.

Нито един от тези танкери не е отклонен от последващия си курс. „Онейрои“ стигна Порт Саид на 5 юни и продължи по планирания курс. „Саут Стар“ също беше освободен след инспекцията. „Сън“ пое в западна посока през Средиземно море, съобщава The Journal. Проверката на знамето установява конкретен факт и оставя документална следа, но сама по себе си не спира по-нататъшното плаване и не засяга самия товар. „Незаконните продажби на петрол от корабите на сенчестия флот са жизненоважен източник на средства за руската война срещу Украйна и ще продължим да ги прекъсваме“, категорична е Калас. Самото качване на инспекционен екип обаче все още не представлява такова прекъсване.

Задържанията се извършват по друга правна и оперативна линия. От началото на годината военноморските сили на Обединеното кралство, Белгия, Францяи и Швеция са спрели 9 плавателни съда, 5 от които плавали под флага на Камерун. На 25 юни френски отряд задържа танкера „Деливър“ във водите край Сицилия, при това след като корабът вече беше изваден от камерунския регистър. Посоченият от Калас брой не включва тези случаи, защото отчита единствено мисиите на ЕС.

Разграничението между инспекция и изземване придоби ново законодателно измерение малко повече от месец преди спирането на „Сън“. На 23 юли Съветът на ЕС прие 21-вия си пакет санкции срещу Руската федерация – най-големия единичен пакет от 4 години насам, с 218 обозначения – и въведе правило, което позволява на страните-членки да конфискуват и продават товара на задържани кораби от сенчестия флот. Дотогава подобен механизъм липсваше: всеки спрян танкер се освобождаваше заедно с петрола на борда, защото националните власти не разполагаха с ясно правно основание да задържат товара. Пакетът добави и още 41 плавателни съда към списък, който вече надхвърля 670.

Числата показват и реалния мащаб на инспекциите. Сенчестият флот има численост от над 500 плавателни съда: застаряващи танкери със скрита собственост през подставени дружества и с регистрация в държави, които не задават въпроси. Оценката за размера на флота и санкционният списък измерват различни неща: първото е преценка за действащата флотилия, а второто – броят на взетите правни решения. Независимо коя база се използва, шест инспекции за три месеца не променят обема на превозвания петрол.

Разширяването на режима се готви и на национално равнище. През юни ирландското правителство внесе в парламента изменение на Закона за отбраната от 1954 г. То ще позволи на военните да се качват на кораби в ирландските териториални води и изключителната икономическа зона, за да проверяват документи, оборудване и дейности и да разпореждат промяна на курса. Законопроектът все още не е приет. Мерките срещу тази флотилия са включени и в дневния ред на неформалния съвет на министрите на отбраната на ЕС, който заседава на 31 август и 1 септември в графство Уиклоу под ирландско председателство. Домакин е ирландският министър на отбраната Хелън Макинтий заедно с Калас.

Москва реагира по две линии. Руският посланик в Дъблин Юрий Филатов заплаши, че Ирландия ще понесе „най-сериозни последици“, ако нейните военни започнат да качват отряди на подобни танкери, и определи планираните правомощия като готовност Дъблин да се включи към „пиратските действия“ на своите старши партньори. На 12 август, след като Кралският флот задържа пореден танкер, руският президент Владимир Путин отправи нова заплаха със симетрични действия спрямо европейски кораби: Русия щяла да отговори „със същото“ и да го стори там, където сама прецени. По-ранните спирания той определи като „пиратство и бандитизъм“. На този етап не са постъпвали сведения за реално изпълнение на тази поредна закана.

Разгледано само по себе си, спирането на „Сън“ е епизод без никакви непосредствени последици: корабът продължи да плава, товарът остава непокътнат и никой не беше задържан. Разгледани заедно, общо шестте проверки за три месеца започват да изграждат режим. Инструментът има три свойства, даващи обяснение на високата честота на употребата му. Първо, сравнително евтин е като ресурс: изисква само боен кораб и около два часа работа на група за инспекции. Второ, трудно може да бъде оспорен юридически, тъй като опира едновременно на текст, който Руската федерация също е ратифицирала, и на регистър, който сам е отписал корабите. Трето, процедурата може да се повтаря, без всеки отделен случай да се нуждае от ново политическо решение. Тежестта се крие в кумулативния ефект: всяка нова инспекция създава документи, идентификация и проследима следа, върху която по-късно могат да стъпят санкционни обозначения, откази от застраховане и отписване от регистър. Продължаването на този темп изглежда много вероятно, тъй като мандатът действа до 2027 г. и мерките срещу сенчестия флот вече са залегнали отчетливо в дневния ред на министрите на отбраната.

📸 Снимки: Operation EUNAVFOR MED IRINI

Четирима външни министри искат нова формула за замразените руски активи

🇪🇺💶🇷🇺 Четирима външни министри от държави-членки на Европейския съюз, настояват Европейската комисия да разработи нов механизъм за използване на замразените руски държавни средства. При него рискът трябва да бъде споделен между всички страни членки, така че никоя да не поема непропорционална тежест.

Инициативата е на Швеция и е оформена като отворено писмо, чиято чернова Kyiv Independent видя на 26 август. Документът е датиран 27 август, а трима дипломати от ЕС поотделно са заявили пред изданието, че очакват той да бъде изпратен на тази дата. Към шведската външна министърка Мария Малмер Стенергард като съподписали са се присъединили колегите ѝ от Нидерландия, Полша и Испания – Том Берендсен, Радослав Сикорски и Хосе Мануел Албарес.

Авторите на писмото искат темата да бъде включена в дневния ред на неформалната среща на външните министри в ирландското графство Уиклоу на 1 и 2 септември. Документът е адресиран до върховния представител на ЕС по външните работи Кая Калас, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, еврокомисаря по разширяването Марта Кос и ирландската външна министърка Хелън Макентий. Ирландия председателства Съвета на ЕС до края на 2026 г. и поради това участва пряко в определянето на дневния ред на министерските заседания.

ЕС трябва да продължи да осигурява всеобхватна, предвидима и структурирана финансова подкрепа за Украйна, съобразена с нейните нужди, се казва в черновата. След това идва и основното послание: „Смятаме, че сега е моментът да се върнем към въпроса как можем да използваме в по-голяма степен обездвижените руски активи в полза на Украйна.“ Заемът от 90 млрд. евро е определен като значителен напредък, но веднага следва уточнението, че „всички съзнаваме, че той няма да бъде достатъчен“.

Същинското искане е формулирано в едно изречение. Комисията е призована, в тясна консултация със страните членки, да проучи нови варианти за използване на обездвижените активи в полза на Украйна. Те трябва да „гарантират, че рискът лежи върху всички държави членки на ЕС и че никоя държава членка не носи непропорционална тежест“.

Като основни фактори, които трябва да бъдат отчетени, писмото посочва управлението на финансовите и икономическите последици и спазването на международното право. По-нататък авторите признават, че въпросът е сложен и че решенията трябва да отчитат законните интереси.

Става дума за приблизително 210 млрд. евро руски държавни средства, обездвижени в ЕС след началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Основната част се намира в белгийския депозитар Euroclear. Извън него предложението на Комисията от декември обхващаше и около 25 млрд. евро в частни банкови сметки във Франция, Германия, Белгия, Швеция и Кипър. Прякото използване на тези средства привлича европейските правителства, защото би им позволило да не прехвърлят финансовата тежест върху собствените си данъкоплатци.

Причината темата да се върне именно сега е финансова. Заемът в подкрепа на Украйна беше одобрен от Съвета през април и покрива около две трети от финансовите нужди на страната до края на 2027 г. За останалата една трета все още няма осигурен източник.

На 24 август президентът Володимир Зеленски поиска допълнителна подкрепа още до края на годината, а Европейската комисия призова съюзническите столици също да се включат. Малмер Стенергард беше в Киев същия ден и заяви пред Euractiv, че ще постави въпроса за замразените резерви. Тя предупреди, че двустранната помощ намалява, докато правителствата разчитат във все по-голяма степен на европейския пакет. Зеленски оцени недостига на 23,5 млрд. евро и поиска Брюксел да ускори плащанията по заема.

Съотношението между тези суми обяснява защо въпросът се връща в дневния ред. Недостигът, посочен от Киев, се равнява на около една девета от обездвижените средства, а целият заем представлява малко над две пети от тях. Блокираните в ЕС руски средства са напълно достатъчни както за покриване на оставащите нужди на Украйна за 2027 г., така и за вече отпуснатия пакет – при условие че се намери правно приложим механизъм за използването им.

Концепцията за споделяне на риска не е просто стилистично уточнение. Тя отговаря пряко на причините, поради които предишният опит се провали. На 3 декември 2025 г. Урсула фон дер Лайен представи предложение за репарационен заем, основан на член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Обездвижените средства трябваше да финансират Украйна, а Русия щеше да ги получи обратно едва след като плати репарации. Белгия изложи три възражения в документ, изпратен до партньорите ѝ на 27 ноември.

Първото възражение беше свързано с ликвидността. Страните членки трябваше да предоставят правно обвързващи, безусловни, неотменими и солидарни гаранции, че ЕС ще може да върне средствата по всяко време. Европейската централна банка отказа да поеме ролята на кредитор от последна инстанция, тъй като това би нарушило член 123 от Договора.

Второто възражение засягаше евентуалните искове по белгийско-руския договор за защита на инвестициите. Предложението ограничаваше обезщетенията до размера на заема и до срок от 16 години и половина. Белгийското правителство настояваше за по-дълъг период и по-висок таван, който да покрива както лихвите, така и разноските по съдебните дела.

Третото възражение беше свързано с обхвата на схемата. Белгия настояваше тя да включва всички страни, в които се държат обездвижени руски държавни активи, а не да бъде съсредоточена само върху Euroclear.

На 18 декември Европейският съвет избра друг подход. ЕС набра 90 млрд. евро от капиталовите пазари срещу гаранция от собствения си бюджет, а руските резерви останаха замразени до момента, в който Москва плати репарации. Белгийският премиер Барт де Вевер беше определил първоначалния подход като прикрита конфискация.

Оттогава белгийската позиция се промени. На 18 август белгийският външен министър Максим Прево посети Киев и заяви, че установените рискове не са изчезнали по чудо, но страната му няма принципно възражение средствата да бъдат използвани в подкрепа на украинската кауза.

Условията, посочени от Прево, до голяма степен съвпадат с искането в шведското писмо. Действията трябва да бъдат съгласувани между европейските правителства, клаузите за солидарност – договорени предварително, а Белгия не бива да остава сама срещу евентуален иск за цялата сума. Прево добави, че досегашният отказ на страната му не трябва да се тълкува като нежелание да помогне на Украйна.

Двама от адресатите на писмото вече са изразявали позиция по темата. Кая Калас от години подкрепя използването на руските авоари. Валдис Домбровскис заяви пред Kyiv Independent на 21 април, че ЕС ще трябва да се върне към въпроса, защото самият регламент за заема съдържа клауза, позволяваща средства от замразените сметки да бъдат използвани за неговото погасяване. Следователно обездвижените активи вече са юридически свързани с отпуснатия кредит, но писмото настоява за по-бързо и мащабно използване от предвидената резервна възможност.

Дали инициативата ще стигне по-далеч от предложението през декември, зависи основно от Белгия. Страната е юрисдикцията на депозитара и понася по-голямата част от правния риск, но след декември не е давала съгласие за конкретна схема. Изявлението на Прево показва готовност за обсъждане, без да означава приемане на определен механизъм: то поставя условия, но не предлага окончателно решение.

Алтернативното обяснение за момента на писмото е свързано с политическия календар. Срещата в Уиклоу е първият неформален съвет на външните министри под ирландското председателство, а призивът на Зеленски от 24 август вече постави финансирането в дневния ред. При тези обстоятелства темата вероятно би била обсъдена и без промяната в белгийския тон. Неформалният съвет освен това не може да приема правни актове. Най-много той би могъл да възложи на Комисията да разработи конкретни варианти.

Вероятно въпросът ще бъде обсъден в Уиклоу и срещата ще доведе до възлагане на допълнителен анализ. Малко вероятно е обаче до края на годината да бъде представено законодателно предложение с напълно разработен гаранционен механизъм.

Сигнал за ускоряване на процеса би било белгийско изявление, което посочва приемлива формула за разпределяне на риска, или официално възлагане на Комисията с конкретен срок. Обратният сигнал би бил срещата да приключи без препратка към руските резерви или дискусията отново да бъде ограничена до резервната клауза в регламента за заема.

Песков: Кремъл може да поднови диалога с ЕС за Украйна.

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви днес, че Кремъл може да поднови диалога с Европа във връзка с войната в Украйна. Той направи това изявление пред руския пропагандист Павел Зарубин броени часове след една от най-мащабните украински атаки срещу Московска област от началото на войната.

Думите му идват в момент, когато европейските дипломати продължават да дискутират бъдещите отношения с Москва с оглед на нарастващата несигурност около усилията на САЩ за прекратяване на войната в Украйна.

„Активното обсъждане на тази тема – завоят към схващането, че в даден момент ще трябва да се разговаря с руснаците – е нещо добро“, заяви Песков и добави, че Кремъл има интерес от подновяване на комуникацията. Той изрази надежда, че в крайна сметка ще се оформи това, което той нарече „прагматичен подход“.

„Руската страна ще бъде готова за това“, заяви той.

В същото време Песков отправи критики към върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас, бивш министър-председател на Естония, намеквайки, че тя няма да бъде подходяща за евентуалните бъдещи преговори с Москва.

„Не би било в интерес на Кая Калас да действа като преговарящ. Няма да ѝ бъде лесно. Ако си спомняте, Путин каза, че това като цяло може да бъде всеки, който все още не е успял да наговори твърде много лоши неща“, каза Песков.

Само ден по-рано естонският външен министър Маргус Цахкна призова съюзниците да не влизат в преговори с Кремъл, тъй като той може да използва разговорите, за да спечели време.

„Европейците не трябва да изпускат момента“ да отслабят Русия с допълнителни санкции и натиск, отбеляза Цахкна по време на конференция по сигурността в Талин на 16 май.

От своя страна финландският президент Александър Стуб заяви, че европейските лидери трябва да преминат към директен диалог с Руската федерация, аргументирайки се с това, че политиката на САЩ вече не съвпада напълно с европейските интереси.

🔙 Frontline Monitor припомня: Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе рано сутринта днес най-масираната далекобойна операция от началото на войната, включваща координирани удари с дронове по военни и стратегически обекти в Московска област и окупирания Крим.

Украйна подновява транзита по „Дружба“: Пътят към милиардите от Брюксел е открит

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.

Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.

След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.

Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).

„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.

Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.

Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.

„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.

Кая Калас и външни министри от ЕС в Киев: 4 години от трагедията в Буча и борба за европейска помощ

🇺🇦🕯️ Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас и редица от външните министри на европейските държави пристигнаха в Киев, за да отбележат четвъртата годишнина от клането в Буча и да изразят подкрепата си за Украйна, която вече пета година устоява на безмилостните руски атаки.

Украинският външен министър Андрий Сибига посрещна Калас и нейните колеги, сред които е министърът на външните работи на служебния кабине Надежда Михайлова на централната жп гара в Киев рано сутринта във вторник, заявявайки, че европейското присъствие е доказателство за неизбежността на възмездието за руските зверства.

Калас, придружена от около дузина външни министри и висши европейски служители, посети градчето Буча, където според украинските власти и правозащитни организации руските войски са убили над 400 души.

„Буча се превърна в символ на жестокостта на руската война. ЕС е решен да гарантира, че престъпленията няма да останат ненаказани. Русия трябва да носи отговорност за това, което причини на Украйна“, написа тя в Х, публикувайки снимки от града.

Официалните лица запалиха свещи пред мемориала на жертвите на клането и посетиха местната църква, в която беше подредена фото и видеоизложба.

Кремъл упорито отрича нейните въоръжени сили да са извършвали зверства в Буча въпреки неоспоримите доказателства и обвинява Украйна, че е инсценирала инцидента. ООН потвърди смъртта на 15 364 цивилни от началото на руската инвазия, макар да уточнява, че реалният брой вероятно е няколко пъти по-висок.

Европа ще подкрепя Украйна, заяви Калас

„Всяко посещение е мощно напомняне за смелостта и издръжливостта на Украйна“, заяви Калас, Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността. „Европа стои до вас. Ще продължим да доставяме военна, финансова, енергийна и хуманитарна подкрепа.“

Понастоящем ЕС е основният поддръжник на Украйна, докато тя продължава борбата си срещу по-голямата и по-добре въоръжена руска армия в ежедневни сражения по фронтова линия с дължина над 1200 км.

Въпреки това, заемът от ЕС в размер на 90 милиарда евро за Украйна беше блокиран от унгарския премиер Виктор Орбан заради спор относно транзита на руски петрол по нефтопровода „Дружба“. Унгария също така блокира напредъка в преговорите за присъединяването на Украйна към ЕС.

Украинските служители планират да използват визитата на висшето ръководство на ЕС, за да се фокусират върху засилването на отчетността за военните престъпления. Преди срещата Сибига заяви, че осем държави са потвърдили готовност да се включат към разширеното частично споразумение за Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна – планиран ad hoc международен наказателен съд. Той изрази надежда, че този брой ще нарасне.

„Може би повече от всякъде другаде, именно тук, в Буча, чувстваме, че бъдещето на Европа и нейната сигурност се решават точно тук – в Украйна. Настоящата фронтова линия е и линия на международното право и споделените ценности, които отстояваме“, каза Сибига.

Москва обяви, че ще откаже да признае специалния трибунал и ще разглежда всяка страна, присъединила се към него, като враждебен акт.

Сибига призова партньорите да останат фокусирани върху войната в Украйна, въпреки ескалиращата война в Близкия изток и нейното въздействие върху глобалните процеси.

Мирните преговори между Москва и Киев бяха спрени заради конфликта с Иран, а официални лица в Киев изразиха тревога, че доставките на оръжие може да бъдат пренасочени, тъй като военните ресурси на САЩ и съюзниците са изчерпани. Изпитващата недостиг на средства Украйна се бори и с нарастващите разходи за гориво поради скока в цените на петрола.

ЕС отново е парализиран от ветото на Унгария.

🇪🇺⚔️🇭🇺 В навечерието на четвъртата годишнина от началото на най-кървавия военен конфликт в Европа след Втората световна война, Европейският съюз отново се оказва парализиран от две поредни вета на Унгария.

Спешен заем от 90 милиарда евро за Киев и нов пакет от санкции в отговор на продължаващата руска агресия са блокирани от Унгария заради енергиен спор, който включва транзита на руски нефт през съветския тръбопровод „Дружба“.

„Не трябва да обвързваме неща, които нямат абсолютно нищо общо помежду си“, заяви в понеделник сутринта Кая Калас, преди да се отправи към среща на министрите на външните работи, която трябваше да одобри новия пакет санкции.

„Но нека ги изслушаме да обяснят причините, поради които блокират, и след това да видим дали има възможности за преодоляване“, добави тя.

Тръбопроводът беше повреден при скорошна атака, поради което Унгария стовари отговорността за последвалите прекъсвания в доставките върху Украйна, която обвиняви в „изнудване“. През уикенда унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от „контрамерки“: спиране на унгарския износ на дизел за Украйна и едновременни вета върху заема от 90 милиарда евро и 20-ия пакет от санкции.

„Щом петролните доставки бъдат възобновени, нормалните отношения ще бъдат възстановени“, каза Орбан.

Киев отхвърли това, което също нарече „изнудване“, и заяви, че ремонтните дейности продължават „на фона на ежедневни заплахи от нови ракетни атаки“. Страната също така предложи „алтернативни начини“ за осигуряване на транзит на неруски петрол за Централна Европа.

Ескалиращата криза постави Брюксел в сложна позиция, разкъсан между целта да гарантира енергийна сигурност за всички държави членки и спешната нужда да предостави на Украйна помощта, от която се нуждае, за да удържи руската инвазия.

За сряда е насрочена кризисна среща. Хърватия, чийто Адриатически тръбопровод се очертава като алтернатива, също ще вземе участие в нея.

Европейската комисия настоява 20-тия пакет санкции, в който е включена пълна забрана на услугите за руските петролни танкери, да получи зелена светлина до утре, когато се навършват четири години от началото на войната.

Калас обаче заяви, че за съжаление е малко вероятно пакетът да бъде договорен днес, поради „много острите изявления“ на унгарското правителство.

Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард заяви пред Euronews, че блокадата е „срам“ и „позор“.

„Всяко забавяне в приемането на пакет от санкции е провал за Европа“, каза Стенергард. „Все още не се предавам.“

Френският представител Жан-Ноел Баро заяви, че „всеки трябва да спазва ангажиментите си“, докато естонският министър Маргус Цахкна каза, че няма „никаква причина“ за задънената улица.

Унгарското вето върху заема от 90 милиарда евро е особено противоречиво, тъй като финансовата помощ вече е одобрена от Европейския парламент, както и на най-високо политическо ниво от лидерите на ЕС на среднощна среща на върха през декември, като Орбан договори пълно изключване (opt-out) за своята страна.

Словакия, която също спря износа на дизел за Украйна, и Чешката република също бяха освободени от участие в заема.

Киев предупреди, че се нуждае от нова помощ още през април, предвид пълното оттегляне на американските дарения след преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп.

За да се усложни ситуацията още повече, ветата идват в момент, когато Орбан води предизборна кампания за преизбиране, в която опозицията на неговото правителство срещу Киев и Брюксел заема централно място.

Унгария отива до урните на 12 април.

Корупционният скандал в Украйна е „изключително неприятен“, заяви Кая Калас.

Върховният представител по външните работи и политиката за сигурност на Европейския съюз и заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас говори в Атина, 6 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stelios Misinas/File Photo

🇪🇺🇺🇦 Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви пред Ройтерс, че корупционният скандал в енергетиката на Украйна е „изключително неприятен“ и трябва да бъде приет сериозно от Киев.

Вчера украинският президент Володимир Зеленски поиска уволнението на двама министри от своя кабинет на фона на криминално разследване за предполагаема корупционна схема на стойност 100 милиона долара, която разпали нов обществен гняв спрямо правителството.

„Те действат много решително. Няма място за корупция, особено сега. Става дума буквално за парите на народа, които трябва да отидат на фронтовата линия“, заяви Калас в кулоарите на среща на външните министри от Г-7 в Канада.

„Мисля, че е много важно да продължат с това бързо и да го вземат наистина сериозно“, добави тя.

ООН поднови оръжейното ембарго и санкциите срещу Иран заради ядрената му програма

Жени минават покрай билборд с образите на покойните лидери на Хизбула Хасан Насралла и Хашем Сафиедин и висшия ирански военен командир генерал Касем Солеймани, на улица в Техеран, Иран, 27 септември 2025 г.
📸 Снимка: Majid Asgaripour/West Asia News Agency

🇺🇳🇮🇷 Организацията на обединените нации поднови оръжейното ембарго и други санкции срещу Иран заради ядрената му програма, след процедура, задействана от европейски сили, на която Техеран предупреди, че ще отговори сурово.

Обединеното кралство, Франция и Германия стартираха процеса по връщане на санкциите в Съвета за сигурност на ООН, обвинявайки Иран в нарушаване на споразумението от 2015 г., което имаше за цел да спре разработването на ядрено оръжие. Техеран отрича да се стреми към такова.

Краят на 10-годишното ядрено споразумение, подписано между Иран, Великобритания, Германия, Франция, САЩ, Русия и Китай, вероятно ще изостри напрежението в Близкия изток – само месеци след като Израел и САЩ нанесоха удари по ирански ядрени обекти.

Санкциите на ООН, наложени с резолюции на Съвета за сигурност в периода между 2006 и 2010 г., бяха подновени в събота вечер в 20:00 ч. Опитите за отлагане на решението се провалиха по време на годишната среща на световните лидери в Ню Йорк тази седмица.

„Призоваваме Иран и всички държави стриктно да спазват тези резолюции“, заявиха министрите на външните работи на Франция, Обединеното кралство и Германия в общо изявление след изтичането на крайния срок.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас потвърди в неделя, че Съюзът „ще пристъпи към незабавно прилагане на повторно наложените ядрени санкции на ООН и ЕС“.

Израел приветства възстановяването на санкциите срещу своя основен противник, наричайки го „съществено развитие“, като се позова на продължаващите, по думите му, нарушения от страна на Техеран.

„Целта е ясна: да се предотврати ядрен Иран. Светът трябва да използва всички средства, за да постигне тази цел“, заяви израелското външно министерство в публикация в X.

ЕС обсъжда „уникален“ подход за членството на Украйна и Молдова въпреки унгарското вето

🇪🇺🇺🇦 Европейският съюз е приел иновативен подход, който позволява на Украйна и Молдова да продължат по пътя към членство в блока, въпреки наложеното от Унгария вето, заяви на 13 септември украинският вицепремиер по европейската интеграция Тарас Качка.

Будапеща, считана за най-близкия до Кремъл партньор в ЕС и НАТО, обяви на 30 август, че няма да даде съгласие за започването на преговори за присъединяване на Украйна. Като пълноправна членка на съюза, Унгария разполага с право на вето върху процеса.

Качка заяви, че Киев е стигнал до съгласие с Брюксел за продължаване на подготовката за членство без значение от блокадата на Будапеща. „Традиционно ЕС изисква убеждаване на подобна държава членка. Докато това не се случи, процесът е блокиран – понякога седмици, понякога десетилетия“, отбеляза той, след което припомни примера на някои страни от Западните Балкани.

„В случая с Украйна държавните-членки и Европейската комисия смятат, че процесът не трябва да спира. Те могат да определят така наречените ‘бенчмаркове’ за отваряне на преговорни глави, без да изчакват унгарско съгласие“, обясни Качка.

По думите му Киев и Брюксел вече работят върху национална програма за законодателни адаптации за подмяна с европейските стандарти. В същото време формалното одобрение изисква единодушие и ще бъде гласувано, когато Унгария промени позицията си.

Качка потвърди, че почти всички държави в ЕС са готови да започнат преговорни глави, дори и Будапеща да остане против. Подобно предложение беше отправено и от Литва, която в края на август призова съюза да заобиколи ветото на Орбан.

Украйна кандидатства за членство през 2022 г., малко след началото на пълномащабната война, и получи статут на кандидат в рамките на няколко месеца. Почти всички държави членки смятат, че страната е готова да отвори първия клъстер „Основи“, но формално това може да се случи само с единодушие.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас вече заяви, че съюзът има „план Б и план В“, ако унгарското вето се запази.

ЕС изпълни 80% от плана за доставка на артилерийски снаряди за Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски и тогавашният естонския премиер Кая Калас по време на среща в Житомирска област, 24 април 2023 г.
📸 Снимка: Office of the President of Ukraine

🇪🇺🤝🇺🇦 Европейският съюз е изпълнил 80% от плана за доставката на два милиона снаряда за Украйна, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас пред Европейския парламент във вторник.

„Целта ни е до октомври да достигнем 100%. Всичко това е, за да може Украйна да се защитава, да пази своите граждани и да отблъсне агресията“, заяви тя.

Съвместната инициатива, предложена от Калас, е част от по-широките усилия на ЕС за поддръжка на украинската отбрана срещу руската инвазия. При последния отчет на 3 април ЕС беше осигурил едва около половината от нужното количество боеприпаси от страните-членки.

Планът за доставка на снаряди е свързан с мащабен отбранителен фонд на стойност 40 млрд. евро за Украйна, но предложението все още не е получило пълен консенсус сред европейските лидери.

По думите на Калас, от февруари 2022 г. държавите от ЕС са предоставили на Украйна почти 169 млрд. евро обща помощ, включително над 63 млрд. евро във военна подкрепа.

„Смелостта на Украйна, подкрепена от международната солидарност, вече попречи на Русия да постигне своите военни цели. Но това не е достатъчно. Единствената ни опция е да засилим натиска върху Русия, да увеличим подкрепата за Украйна и да се подготвим за деня след войната“, посочи тя.

През тази година Киев е получил 1 млн. снаряда с голям калибър в отделна инициатива, водена от Чехия, заяви на 13 август премиерът Петр Фиала. Лидери на опозиция предупредиха, че могат да прекратят усилията, ако спечелят парламентарните избори през октомври.

На 27 август генералният секретар на НАТО Марк Рюте посочи, че Европа вече произвежда около шест пъти повече артилерийски снаряди годишно в сравнение две години по-рано, което илюстрира бързото развитие на отбранителната ѝ индустрия.

По-рано Financial Times съобщи, че оръжейни компании увеличават производството си три пъти по-бързо, отколкото преди началото на пълномащабната руска инвазия.

Китайският външен министър пред Кая Калас: Не можем да си позволим руска загуба в Украйна.

🇨🇳🗣️🇪🇺 Китайският външен министър Уан И е заявил на топ дипломата на ЕС Кая Калас, че страната му не може да си позволи руска загуба в Украйна на фона на опасенията, че САЩ ще изместят фокуса си към Индо-Тихоокеанския регион. Това съобщи South China Morning Post (SCMP), позовавайки се на източници, запознати с разговора.

Докато войната в Украйна продължава, цитираните думи на Уан предполагат, че войната на Русия в Украйна служи на стратегическите нужди на Китай, тъй като фокусът се отклонява от мащабната подготовка на Пекин за бъдеща инвазия в Тайван.

Китай е ключов съюзник на Русия по време на пълномащабната агресия, помагайки ѝ да заобиколи западните санкции и превръщайки се във водещ източник на стоки с двойна употреба, подхранващи руската отбранителна индустрия.

Американският президент Доналд Тръмп, който не успя да договори обещаното прекратяване на огъня между Москва и Киев, отдавна разглежда Китай като основен противник на Съединените щати и е предимно фокусиран върху отношенията между двете страни.

През юни Bloomberg съобщи, че Тръмп се оттегля от опитите си за оказване на натиск върху Китай относно подкрепата му за военните усилия на Москва, вместо това дава приоритет на други аспекти в двустранните отношения между САЩ и Китай. Изданието съобщи, че администрацията е свалила въпроса за войната в Украйна в списъка с приоритети на външната си политика и се фокусира над двустранните въпроси с Пекин, въпреки че беше отбелязано, че Тръмп може да извърши промяна в курса.

Прямотата в предполагаемото признание на Уан е била посрещната с изненада от официални лица на ЕС, според базирания в Хонконг всекидневник, на фона на предишни изявления на Китай в полза на мирно споразумение. Двама източници, запознати със срещата, казаха пред SCMP, че според тях Уан е предоставил на Калас урок по реалполитика по време на четиричасовата среща.

На 3 юли Уан отново отрече западните обвинения, че предоставя финансиране и оръжие в подкрепа на руските военни усилия в Украйна.

Украинсият президент Володимир Зеленски многократно е обвинявал Пекин, че предоставя оръжия на Москва. На 29 май той разкри, че Китай е спрял продажбата на дронове за Киев и западните му съюзници, докато продължава да ги доставя на Русия.

Изказването на Уан идва на фона на намаляване на военна помощ за Киев от основния му военен поддръжник – Съединените щати. На 1 юли Пентагонът спря доставките за Украйна на ключови оръжейни системи, сред които ракети за противовъздушна отбрана Patriot и прецизно управляеми боеприпаси.

На фона на развиващите се руско-китайски отношения, президентът Владимир Путин се съгласи на среща с китайския си колега Си Дзинпин по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество през септември.

ЕС създава „Морски хъб за сигурност“ в Черно море срещу руската заплаха

🇪🇺 Европейският съюз представи новата си мащабна стратегия за сигурност в Черноморския регион – ключова геостратегическа зона, в която влиянието на Русия расте. Обявена в сряда, инициативата предвижда създаването на „Морски хъб за сигурност в Черно море“, който ще служи като център за ранно предупреждение и ще осигурява постоянен мониторинг в региона – от космоса до морското дъно.

Според стратегическия документ, центърът ще подпомага споделянето на информация, наблюдение в реално време и ранно откриване на потенциални заплахи или злонамерени действия. Сред неговите основни задачи ще бъде наблюдението на критична морска инфраструктура, включително подводни кабели, офшорни енергийни съоръжения, газови и вятърни инсталации край бреговете на ЕС в Черно море.

Темата за хибридните заплахи и саботажа на подводна инфраструктура стана водеща за западните лидери след редица съмнителни инциденти в Балтийско море с участието на плавателни съдове от Китай и Русия.

Новата стратегия посочва като приоритети и разминиране на морски зони, защита на търговските корабни маршрути, както и борба с т.нар. „сенчест флот“ на Русия – стари и прикрити танкери, използвани от Москва за заобикаляне на западните санкции. Подобна тактика се използва и от Северна Корея, посочват експерти.

По време на представянето върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че бъдещият хъб би могъл да следи и евентуално примирие или мирно споразумение между Русия и Украйна.

Все още не е ясно къде точно ще бъде разположен новият хъб, нито как ще бъде реализиран на практика. Според документа, до края на лятото трябва да бъдат изяснени „конкретните нужди и оперативни опции“. Засега инициативата няма отделен бюджет, а ще използва средства от текущи програми на ЕС, сред които мащабната инициатива за отбранителни разходи SAFE на стойност 150 милиарда евро. Финалното ѝ одобрение от страните членки беше дадено ден преди представянето на черноморската стратегия.

Стратегията включва още и мащабна модернизация на регионалната инфраструктура с военна цел – пристанища, пътища, железопътни линии и летища около Черно море ще бъдат адаптирани за по-бързо придвижване на войски и техника.

„Тези подобрения ще гарантират, че нашите сили ще могат да се придвижват там, където и когато са нужни“, заяви Калас, като добави, че мерките ще засилят възпиращата способност на НАТО.

В същото време ЕС възнамерява да ограничи чуждото участие в стратегическа инфраструктура, особено пристанища. Експерти изразяват тревога от китайски инвестиции в ключови европейски пристанища, които формално се осъществяват в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

ЕС планира също така засилено сътрудничество с държавите от региона, които не са членки на съюза – Украйна, Молдова, Грузия, Турция, Армения и Азербайджан. Според Европейската комисия, това ще включва подобряване на регионалната свързаност и координация, както и съвместни инициативи в сферата на сигурността.

Въпреки фокуса върху отбраната, стратегията поставя акцент и върху икономическото развитие и екологичната устойчивост в Черноморския регион. ЕС подчертава, че стабилността и сигурността в региона не са възможни без дългосрочен икономически напредък и защита на околната среда.

Президентството на Босна и Херцеговина поиска от EUFOR да съдействат за ареста на Додик.

🇧🇦 Президентството на Босна и Херцеговина, с гласовете на своите членове Желко Комшич и Денис Бечирович, поиска мироопазващите сили на EUFOR да окажат съдействие на полицейските служби за изпълнението на заповедта за арест на Милорад Додик.

„Президентството на БиХ официално призовава силите на EUFOR, разположени в БиХ, да окажат помощ на полицейските служби на БиХ при изпълнение на решението на съдебните власти на БиХ“, се посочва в изявлението. Както беше обявено, заключението ще бъде предадено на командващия EUFOR в БиХ.

Сръбският член и председател на президентството Желка Цвянович гласува против заключението и свика специална сесия на Народното събрание на Република Сръбска, позовавайки се на национален интерес приетото заключение относно политическата ситуация в страната да бъде отменено.

В него се посочва, че законите и решенията, взети от Народното събрание на Република Сръбска, които се опитват да отрекат подчинението на суверенитета на страната, представляват атака срещу конституционния и правов ред на страната и застрашават нейния мир и стабилност.

Конституциите на субектите, техните закони и подзаконови актове, както и всички дейности на обществените органи на субекта трябва да бъдат в съответствие с Конституцията и държавните закони на страната. Върховен тълкувател на Конституцията на БиХ е Конституционният съд на страната, чиито решения са окончателни и задължителни за цялата ѝ територия, се посочва още в заключението.

Президентството на БиХ призовава всички институции в страната, всяка в съответствие със своята юрисдикция, да предприеме необходимите мерки за защита на конституционния ред на държавата. Освен това то поиска от Съвета на министрите да уволни всички ръководители в службите за сигурност и полицията, които отказват да изпълняват решенията на съдебните власти. Съветът на министрите беше помолен да инициира дисциплинарна и наказателна отговорност за неизпълнение на решенията на съдебни органи. Цвянович също гласува против това заключение.

🇪🇺 Европейският съюз няма да толерира заплахи за териториалната цялост, суверенитета и конституционния ред на Босна и Херцеговина, заяви във вторник върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

„Всякакви опити за разбиване на страната са неприемливи“, заяви тя в речта си пред военния контингент на EUFOR по време на визитата си в столицата Сараево.

Босна се намира в най-голямата си политическа криза от десетилетия, след като през февруари лидерът на босненските сръбски националисти Милорад Додик беше осъден на година затвор и му беше забранено да участва в политиката на страната за период от шест години в отговор на неспазване на решенията на международния пратеник.

В отговор на наложената присъда Додик инициира закони, забраняващи държавното правосъдие и полиция в региона. Ситуацията постепенно ескалира в правно и политическо противопоставяне на Додик и покровителите му Сърбия и Русия срещу САЩ и ЕС и е смятана за една от най-големите заплахи за мира на Балканите след войните през 1990 г.

„Ръководството на Република Сръбска подкопава конституционния и правния ред на страната, заплашвайки основните свободи на всички граждани“, подчерта Калас по време на визитата си при миротворческите сили на ЕС EUFOR в Сараево.

Тя посочи, че решението на ЕС през март да увеличи броя на войниците на EUFOR със стотици „изпраща ясното послание, че ЕС остава твърдо ангажиран със стабилността на този регион и сигурността на Босна и Херцеговина“.

Калас призова политическите лидери да работят заедно за решаване на проблемите, но алармира, че „подпалващата реторика и разделящите действия са опасни“ и противоречат на ангажиментите, поети от балканската страна по пътя ѝ към ЕС.

Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация са два региона, създадени след войната от 1992-1995 г. в която загинаха 100 000 души. Те са свързани от слабо централно правителство в държава, контролирана от международен орган, за да спре обратното й изпадане в конфликт.

Кая Калас: Русия ще се опита да раздели Съединените щати и Европа.

🇪🇺🇪🇪 Кая Калас, главният дипломат на Европейския съюз, говори за телефонния разговор между европейските министри и държавния секретар на САЩ Марко Рубио.

Бившият министър-председател на Естония подчерта, че Русия ще се опита да раздели Съединените щати и Европа. Разговорът с Рубио се проведе след срещата на високо ниво между представители на Белия дом и Кремъл, проведени вчера в саудитската столица Рияд.

„Нека не влизаме в капана им. Работейки заедно със САЩ, можем да постигнем справедлив и траен мир – при условията на Украйна“, написа тя в публикация на X.

По-рано италианското външно министерство съобщи, че външните министри на Италия, Франция, Германия и Обединеното кралство, както и върховният представител на ЕС по външната политика са разговаряли с държавния секретар на САЩ Марко Рубио за проведената в Рияд първа директна среща между американски и руски дипломати от началото на войната в Украйна.

Държавният департамент на САЩ съобщи, че делегациите на двете страни са постигнали съгласие да „отстранят дразнителите“ в двустранните отношения и да продължат да работят по подготовката на преговорите за войната на Русия срещу Украйна.

По-специално, те възнамеряват да го постигнат като назначат групи на високо ниво, които да водят преговорите за Украйна.

Телевизионният водещ на Fox News и кореспондент на Белия дом Джаки Хайнрих отбеляза, че Съединените щати и Руската федерация обсъждат триетапен мирен план за Украйна, включващ прекратяване на огъня, избори в Украйна и евентуално окончателно споразумение.

Кая Калас: ЕС може да наложи санкции на Русия за враждебни действия в космоса.

🇺🇸🤝🇪🇺 Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас каза в сряда, че блокът може да наложи санкции в отговор на враждебни действия в космоса, цитирайки нарастващите заплахи от Русия.

„Ние вече сме цели на хибридна война, включително в космоса, със систематично заглушаване на сателитни навигационни сигнали“, каза Калас на конференция в Брюксел. „Има рискове за нашите сателити, наземната инфраструктура и нашата космическа индустрия от кинетични, електронни и високоенергийни оръжия.“

Бившият естонски премиер посочи предишния тест на Русия на противосателитна ракета и кибератака срещу космическа система точно преди нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г.

Тя призова 27-те държави-членки на ЕС да засилят способността си за противопоставяне на заплахите в космоса, подчертавайки необходимостта от подобрен мониторинг и приписване на атаките. Тя също така предложи да се разшири клаузата за взаимна отбрана на блока, в която да бъдат включени космическите заплахи.

„Що се отнася до отговора, разглеждаме възможности за наказания“, каза Калас, отбелязвайки, че ЕС може да наложи санкции, подобни на тези, които вече са наложени срещу агенти на руското разузнаване за кибератаки.

„Трябва да помислим как най-добре можем да приложим това в космоса“, каза тя и добави, че ЕС трябва да работи в тясно сътрудничество със САЩ в сферата на космическата отбрана.

„САЩ са най-важният партньор на ЕС в областта на сигурността. Трябва да бъдем съюзници и в космоса“, отбеляза тя.

Нейните коментари идват в момент, когато ЕС обмисля по-координиран подход към космическата сигурност. Космическият комисар на блока наскоро предложи „Европейски космически щит“ ​​за обединяване на усилията на държавите-членки за защита на критични космически активи.

НАТО споделя препоръки за класифицирани оръжия с ЕС за засилване на координацията на отбраната

🇪🇺 НАТО започна да споделя секретна информация за оръжейните си стандарти с Европейския съюз, съобщи Bloomberg, като се позова се на източници, запознати с въпроса. Според тях целта е да се хармонизират въоръжените сили на страните-членки на НАТО и Европейския съюз и да бъде подобрена оперативната съвместимост между съюзниците.

Ключово условие за това е стандартизирането на военни термини, като калибри на оръжия, за всички членове. Освен това ще помогне на ЕС да създаде общи правила за военни системи и системи за споделено ползване, включително използването на радиокомуникационни честоти.

Представител на НАТО заяви, че това е част от актуализацията на отбранителния план на алианса. Прегледът беше иницииран от неговия ръководител Марк Рюте, който пое поста през октомври.

Освен това НАТО дава секретни препоръки на отбранителните компании за това кое оборудване трябва да произвеждат страните-членки. Това е част от план за увеличаване на производството, който Рюте нарича „преминаване към военновременен начин на мислене“.

На 12 декември, в първата си голяма реч от встъпването в длъжност като генерален секретар на НАТО, той призова членовете на алианса да „увеличат“ разходите за отбрана, като каза, че европейските нации не са подготвени за заплахата от бъдеща война с Русия.

„Не сме готови за това, което ни предстои след четири до пет години“, отбеляза Рюте. „Опасността се движи към нас с пълна скорост. Това, което се случва в Украйна, може да се случи и тук.“

Бившият премиер на Нидерландия настоя, че няма „непосредствена военна заплаха“, но посочи, че НАТО трябва да действа „по-бързо и по-яростно“, за да увеличи отбраната и да предотврати риска от бъдещ конфликт.

„Можем да предотвратим следващата голяма война на територията на НАТО“, заключи той.

Лидерът на дипломацията на ЕС Кая Калас каза, че Русия може да се насочи към страна от Европейския съюз още през 2028 г.

Говорейки на годишната конференция на Европейската агенция по отбрана (EDA) на 23 януари, Калас цитира национални разузнавателни доклади, според които Кремъл планира да „тества“ отбранителните способности на ЕС през следващите 3-5 години.

Въпреки че Калас не даде подробности относно спецификата на потенциалната агресия на Русия, тя каза, че ЕС трябва да засили военната готовност, като се има предвид, че руският президент Владимир Путин „разбира само езика на силата“.

„Прекалено дълго предлагахме на Русия алтернативи, надявайки се, че тя ще избере партньорство или икономически просперитет за своя народ пред измамни империалистически амбиции. Но вместо това руската отбранителна индустрия произвежда танкове, планиращи бомби и артилерийски снаряди в огромни количества.

ЕС предлага удължаване на граничната мисия в Армения

Арменски военнослужещ охранява държавната граница с Азербайджан.
📸 Снимка: The Government of the Republic of Armenia

🇦🇲🤝🇪🇺 Европейският съюз е отправил предложение за удължаване с още две години на своята мисия за мониторинг на границата между Армения и Азербайджан.

Мисията, която срещна остро противопоставяне от Азербайджан и Русия, започна през февруари 2023 г. с цел да предотврати или минимизира нарушенията на сключеното примирие между Баку и Ереван. Двугодишният му мандат изтича следващия месец.

„Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност [Кая Калас] предложи удължаване на мисията с още две години“, съобщи Анитта Хипер, говорител на външната политика на ЕС, пред арменската служба на RFE/RL.

„Държавите членки приветстваха предложението и, в съответствие със стандартната практика, в момента обсъждат необходимите правни актове в компетентните подготвителни органи на Съвета. Официалното решение на Съвета относно удължаването се очаква през следващите седмици“, заяви Хипер в писмени коментари.

На 12 декември 2024 г. Азербайджан подчерта, че иска изтеглянето на над 200 наблюдатели на ЕС, които са разположени от арменската страна на дългата граница. Той се опитва да блокира тяхното продължаващо разполагане чрез съответна клауза в проект за мирен договор, обсъждан от Баку и Ереван.

Арменският министър-председател Никол Пашинян настоя, поне до този месец, наблюдателите да напуснат само демаркирани участъци от границата. Само малка част от него е очертана и демаркирана до днес.

Коментирайки обвиненията, отправени от азерските власти, че мисията на ЕС има дестабилизираща роля за ситуацията в зоната на конфликта, Хипер каза: „Със своите дейности мисията по-специално насърчава доверието сред общностите, засегнати от конфликта. След нейното разгръщане броят на въоръжените инциденти в пограничните райони е значително намален. Както е известно, ЕС редовно информира Азербайджан за дейността на мисията“.

Арменското правителство също похвали резултатите от извършения мониторинг, но все още няма яснота дали е поискал ЕС да удължи присъствието си.

Ереван поиска разполагането на ЕС, след като отправи остри обвинения към Русия и останалите си съюзници от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) за това, че са отказали да защитят страната в лицето на азерските атаки през 2022 г. Москва също се обяви против мисията, заявявайки, че тя е част от усилията на САЩ и ЕС да изгонят Русия от Южен Кавказ.